Винаги по петите на истината

Участ такава си е избрал Крум Василев - все да търси истината. Забравената, оспорваната, потъпкваната историческа и житейска истина. Новата му книга "По петите на истината" (изд. "Захарий Стоянов") бе предхождана от други книги, търсачки на истината  - "НЕ на неистините" и "ДА на истината".  Заглавията само подсказват, че воюването за истината е веруюто на публицистиката на Крум Василев. То му донесе наградите "Николай Хайтов" и "Георги Кирков". Това непрекъсното утвърждавене на истината, отрицанието на неистините, разобличаването на лъжите  и на премълчаванията прави неговото публицистично творчество концептуално, а в изкуството това свидетелства за стил и никак не е маловажно за силата на въздействието му. Крум Василев не отстъпва от тази позиция, независимо какво пише  - публицистична статия, полемично антрефиле,  слово за  събрание, политически анализ, изказване на представяне на книга, рецензия, спомен, интервю...  И винаги има непоклатими аргументи за тезите, които защитава.

 Така че Крум Василев знае много добре какво прави и защо го прави, дори не се уморява да го прави и на тази почтена възраст - върви към стоте години. За разлика от много наши събратя публицисти, които обстрелват халосно злобата на деня - веднъж от едно гюме, друг път - от друго, доверявайки се на неистини и фалшиви новини (а фалшивите новини най-често ги разпространяват властимащите.) За Крум Василев словото не е цвете, цветята увяхват, само изкуствените - не, но те не миришат. И не е толкова важно дали словото е цветно или безцветно, дали ухае или не ухае. По-важното е дали има силата да ти бръкне в душата, да не ти дава мира, да те поядоса, дори да те разгневи. А какво може да те разлюти повече от лъжи и фалшификации, представяни за истини; какво може да те подразни повече от скриването и замазването на реалността, от изопачаването на историята и манипулирането й.

 Има какво да предизвиква Крум Василев да заостря перото си. Френският посланик Льобедел обявява 9 септември 1944 г. за ужасна дата в историята на Европа. "За това не се бяха досетили и най-стимулираните от Джорж Сорос български историци" - си казва Крум Василев, и без излишен патос разказва какво наистина е станало на тази дата, за да попита ще отрече ли някой, че победата над хитлерофашизма беше радостно, а не ужасно събитие. Обяснимо авторът не пропуска да подчертае безспорния факт, че 9 септември направи възможен Народния съд и с аргументи от съчиненията на европейски историци разкрива как е осъществено възмездието у нас и в другите европейски страни. И пак с факти доказва, че Девети септември е както завършък на борбата на българския народ срещу монархофашизма, така и начало на един път, който извежда страната сред развитите страни, за да изпадне след 1989 г. до най-бедната страна в Европа. На този "ужасен" въпрос как се стигна до това, още няма отговор.

 В друга статия Крум Василев доказва, че името на Георги Димитров е живо и днес, подвигът му на Лайпцигския процес не е забравен по света. И без да преувеличава делото му и без да премълчава политическите му грешки, авторът прави поучителна за читателя разходка по Димитровите места - Ковачевци, къщата-музей на "Опълченска" и... празното място на някогашния мавзолей. 

 И като се е обрекъл на истината, това не е потупване по гърдите, а вярност за свято служение:  За НОВА (Новоосвободителната въстаническа армия на България) например разказва, като сваля "ореола, с който биваше някога обкичвана и който й вредеше, но и без чернилката, с която незаслужено престъпно е обливана". Авторът разтваря учебници по "История и цивилизация", написани по държавните изисквания, които в продължение вече на 17 години набиват в главите на младите лъжи. Според държавните учебни програми, няма НОВА, няма да откриете и думите антифашистка борба или антифашистка съпротива. Имало било комунистическа съпротива (лъжа - не е само комунистическа!), пък тя на всичкото отгоре била слаба и незначителна (втора лъжа!), съпротивата била ръководена от една чужда държава в неин собствен интерес, а не на българския национален интерес (трета лъжа!). И още, и още...

  Не е безстрастен Крум Василев към своята партия. В текстовете "pro domo sua" не се отказва от своя повик "Назовете идеала!", за него  социалистическата идея за по-човечен свят е жива. И БСП за него трябва да бъде автентична социалистическа партия, а не само по название автентично лява. И дава примери в друга статия с китайския социализъм.