Социален експеримент
/ брой: 136
Живеем в садистичен социален експеримент. Оцеляваме. В пробита държава, с мизерстващо здравеопазване, с унизено образование, с продънени улици и продажни управници. Къде с мрънкане, къде с хумор, къде с болка - живеем и притъпяваме пронизващото усещане, че от нас нищо не зависи. И лайкваме поредното магистрално шоу на Първия. Виртуално го иронизираме, реално му търпим експеримента.
Едни хора, през едни медии, с едни пари ще ни успиват още повече, за да не се ядосваме реално на бруталната му диктатура. Ще събираме лайкове, за да не мрънкаме, и ще се чувстваме значими. Пробутват ни го за социална кауза. Да си вземем живота в ръце и да не се оплакваме. И ще ни стане едно щастливо и розово - ще си лайкваме "каузите" във фейсбук и ще си променяме бъдещето. Виртуално.
А реално?
Дали всички тези звезди и неформални лидери на мнение си дават сметка колко цинично е да приравняваш броенето на лайкове със социална кауза? Днес 10-годишни българчета трупат самочувствие, снимайки се насред метрото или пред плочките в банята. Оценяват значимостта на живота си във виртуални "приятели", но не успяват да напишат правилно името на класната си в училище. Убедени са, че ако имаш 1000 гледания в ютюб, си успял българин. А ако фраснеш даскала и му счупиш телефона, си направо звезда - във фейсбук.
Дали днешните родители осъзнават, че да постнеш 20 пъти снимка от протест не е социална активност? Нито гражданска позиция!
И че новите маратонки и смартфонът не са човешки ценности...
Децата в българския социален експеримент мечтаят да са инфлуенсъри и блогъри. За да трупат слава и пари, докато се самоснимат. Разбира се, няма да мрънкат, защото това не е модерно. И не носи лайкове.
Добре е да не отклоняват погледи от екрана и да се събудят в реалността. Защото има опасност да разберат, че ако се ядосат наистина, ще поискат и промяна наяве.