Векове таена омраза

"С комунист няма смисъл да се спори. Опитите да разубедиш или убедиш комунист са безполезни. Резултат може да се постигне само чрез превъзходство на силата."

Уинстън Чърчил (1874-1965 г.) - британски политик, премиер-министър (1940-1945 г., 1951-1955 г.)

В периода 1923-1927 г. страните на капиталистическия свят са залети с антисъветски фалшификати. Документите за подривната дейност на съветското правителство и на Комунистическия интернационал са предназначени - според замислите на техните създатели - да "свидетелстват" за това, че комунистите и официален Кремъл ръководят "заговорите" в капиталистическите държави.

През октомври 1924 г. лейбъристкото правителство насрочва избори за парламента във Великобритания. По време на кампанията, съперничещата си с лейбъристите Консервативна партия публикува сензационното "Писмо на Коминтерна от 15 септември 1924 г.", в което Коминтернът уж предлага (тоест нарежда!) на Централния комитет на Британската комунистическа партия да се готви за въоръжено въстание в Англия. Шумно пропагандираното в печата сензационно "Писмо на Коминтерна" "доказва грешната политика" на лейбъристите, които са установили дипломатически отношения със съветската държава, и консерваторите съумяват да получат мнозинството от гласовете, да свалят лейбъристите и да дойдат на власт.

Съветското правителство категорично опровергава т.нар. "Писмо на Коминтерна", както и подадената до него нота от страна на външното министерство на Великобритания. В отговора на съветското правителство се изтъква, че фалшификатите, които се използват в капиталистическите държави срещу СССР, са дело на белоемигрантите и чуждестранните разузнавателни служби, които са заинтересовани в подриването на мирното съвместно съществуване. Но английското правителство, което успява да дойде на власт именно благодарение на този документ, отказва да разследва казуса и да го предаде на арбитражен съд. По-нататък в отношенията си с СССР консерваторите винаги се позовават на този фалшификат като на истински документ. Всичко това принуждава съветското контраразузнаване внимателно да проследи дейността на белоемигрантските групи зад граница, както и дейността на разузнаванията на капиталистическите държави. Скоро чекистите откриват редица "кантори" за фабрикуване на антисъветски документи. Една такава "кантора" в Берлин ръководи белоемигрантът Г.И. Зиверт, бивш офицер от 12-а руска армия, преминал на страната на германците по време на тяхното настъпление срещу Съветска Русия през 1918 г. Зиверт работел под ръководството на завеждащия "отдела за руска агентура" на германската разузнавателна служба д-р Рот. Той самият бил много вещ и ловък разузнавач, затова и бил наричан "гений на политическата проституция". Разузнавателната кантора Зиверт прикривал под названието "Дойче ост пресбюро" и официално я рекламирал, че нейната задача се явява "изучаването и систематизацията на материали за световната политика". Подчиненият на Зиверт белоемигрант Александър Гаврилов пък се занимавал с изфабрикуването на антисъветски "документи" във Виена. Виенската полиция, по искане на съветския посланик в австрийската столица, провела щателно разследване и открила, че съществува цяла банда за изготвяне на антисъветски политически фалшификати, в която влизали руските белоемигранти Александър Гаврилов, Алексей Якубович и др. Гаврилов бил арестуван, но скоро бил освободен и избягал при своя шеф Зиверт в Берлин. В Берлин действала и разузнавателната кантора на руския белоемигрант Владимир Орлов. Той бил силен "конкурент" на Зиверт. За разлика от Зиверт, Владимир Орлов обслужвал главно английското разузнаване и поддържал връзки с известния "ас между шпионите" Сидни Рейли. Органите на ОГПУ (Обьединенное государственное политическое управление) на СССР, т.е. специалните служби, още през 1925 г. получават съобщение от своя агент Н.Н. Крошко (Кейт), че прочутото "Писмо на коминтерна" уж до Централния комитет на Британската комунистическа партия е изготвено от "кантората" на белоемигранта В. Орлов. Съветското правителство отбелязало тези факти в кореспонденцията с английското правителство. Но официалните власти във Великобритания дълги години прикривали истинския произход на "Писмото на Коминтерна". 

На 8 февруари 1968 г. в английския вестник "Сънди таймс" на първа страница се появява статия, в която редакцията съобщава за нова възможност да бъде намерен ключът за "една от най-зловещите политически загадки на нашия век в Британия" - тайната за произхода на "Писмото на Коминтерна". Научният сътрудник на юридическия факултет на Харвардския университет Уилям Бътлър неочаквано намира в подземията на университета оригинала на "Писмото на Коминтерна" - четири страници ръкописен текст на руски език, заснети върху фотографски пластини, а още две страници на някакъв друг документ, явно фалшифициран. Изследването, извършено от Уилям Бътлър, го довежда до извода, че "Писмото на Коминтерна" е фалшификат. Редакцията на "Сънди таймс" предложила на всички свои читатели да помогнат в решаването на тази историческа загадка. Историкът Майкъл Кети представя в редакцията образец от автентичния почерк на Сидни Рейли, взет от книгата "Приключенията на Сидни Рейли", отредактирана от съпругата на шпионина и публикувана през 1931 г. Според Майкъл Кети е налице голямо сходство между почерка на Сидни Рейли и оригиналния руски текст на "Писмото на Коминтерна".

Тогава редакцията на "Сънди таймс" поканва известния в Англия експерт по изследване на спорни документи, члена на Британската академия по криминалистика Джон Конвей, за експертиза. Джон Конвей дава следното заключение: "Аз сравних тези два текста и, изхождайки от характера на почерците, тоест натиска, разстоянието между буквите, изписването на буквите, техния размер и други характерни признаци, се убедих, че те са написани от един и същи човек... Това, че текстовете са изписани на езици с различна азбука, донякъде затрудни сравнението, обаче външният вид и маниерът на изписване на буквите е един и същ. Нито един от тези признаци, взет поотделно, не би могъл да бъде преценен като изчерпателно доказателство, но тяхната съвкупност задължава да предположим, че те са характерни за почерка на един и същи човек". По този начин данните на съветското разузнаване за участието на Сидни Рейли в изготвянето на "Писмото на Коминтерна", получават допълнително потвърждение. Ликвидирането на дейността на агента на "Сикрет интелиджънс сървиз" Сидни Рейли от чекистите през 1925 г., не слага край на враждебните усилия на властите във Великобритания срещу СССР.

Видният английски политик Уинстън Чърчил (премиер-министър на Великобритания през периодите 1940-1945 г. и 1951-1955 г.), на когото известно време Сидни Рейли е сътрудник, е убеден антикомунист. Нему принадлежат известни мисли като: "В Англия е позволено всичко, което не е забранено... В Съветския съюз е забранено всичко, дори което е позволено"; "Всички винаги са подценявали руснаците. Те крият своите тайни както от враговете, така и от приятелите си"; "Най-голямата беда на Русия е раждането на Ленин, а следващата най-страшна по ред - неговата смърт"; "Опитът да се поддържат добри отношения с комунистите е като усилието да предразположим крокодил. Не знаеш дали да го погъделичкаш по гушката, или да го потупаш по главата. Като зине, не е ясно дали се усмихва или се готви да те изяде"; "Социализмът е философия на провала, верую на невежеството и евангелие на завистта". Затова и през целия си съзнателен живот и дълга политическа кариера Уинстън Чърчил е убеден противник на СССР. Сътрудничеството му със Съветския съюз по време на Втората световна война е принуден от обстоятелствата ход, продиктуван от заплахата за независимостта на Великобритания поради агресията спрямо нея на фашисткия Трети райх и намеренията на Адолф Хитлер за нейното завладяване. Външната политика, водена от Уинстън Чърчил, винаги се е подчинявала на максимата: "Великобритания няма вечни приятели, тя има вечни интереси". 

(По материали на чуждестранния печат)

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България