Критика
Тя си отиде...
/ брой: 181
Новата стихосбирка на поета Ивайло Терзийски "Сърце в ремонт" е заредена с емоционални послания, асоциативни съсредоточия и метафоричност, стиховете са изчистени от словесни придатъци, емоциите са омекотени за сметка на промислите. В "Сърце в ремонт" споделянията на поета са обединени в единно цяло, независимо от тяхната тоналност, акцентът е поставен върху сърдечните преживявания, а емоционалната оркестрация излъчва осезаемо болките и горчилките, които любовта носи неизменно в себе си. В повечето случаи любовните чувства са оформени - и като съдържание, и като структура, от образи и мисли, вътрешни пулсации и психологически детайли в различни вариации на възприятията.
Водещата идейно-художествена цел може да се определи, както в общи линии я е определил и поетът - тя си тръгва, а той е съпътстван от усещането за празнота и горчивина, лутания и несигурност и много въпросителни: какво да прави с живота си без нея - любимата. Усещането за безпомощност се подсилва от учестените вибрации на чувството, уплътняването на вътрешния ритъм, многопластовостта на изразните средства - без любимата мъгли тропосват сърцето, градът кашля от скука и се смалява като петаче, всичко около него е призрачно, самият той не съществува, само нощите ще му бъдат истински съюзници и ще притъпяват мислите му - стихнали и болни, тъжни, защото не е успял да прошепне поне две думи прашасали и стръмни.
Когато тръгнеш да си стягаш куфара
и слагаш непосилната ми нежност,
невинните шеги и меланхолии,
дано да ти остане скришен ъгъл
за две думи, прашасали и стръмни,
които не успях да ти прошепна.
Независимо от образните и символни вариации на интимните преживявания и сътресения, поетът успява да постигне своеобразен порядък в потока на думи и мисли, за да се получи известно успокоение или носталгична примиреност със случващото се, и с това, че хоризонтите се смаляват, появяват се сенки и полусенки, тъгата е изместила предишните любовни пориви, за да се настанят симптомите на зрелостта, до която редом пристъпва плахо и надеждата, а успоредно с нея и все по-отслабващите емоционални извисявания и все по-разширяващите се мисловни пространства.
Мисля, че стойностната във всяко отношение поетична книга на Ивайло Терзийски е заредена с упорито търсене на себе си в любовното изживяване, на света около себе си и пътя, който ще го отведе до "слънчевата стълба". Той не е лек и благоуханен, повежда го в друга посока, осеяна с криволици, ями, капани, раздели, все още незараснали рани, страх от самотата, от дългите - изграждани през времето, лабиринти. Ярко синтезираните естетически послания са самородни и автентични и това е един от белезите на поетиката на Ивайло Терзийски. Също и да съизмерва минало с настояще, пресътворявайки го в символни образи, които допълнително уплътняват споделеното тонално, с пастелно обагрени емоционални проекции.
Към края на стихосбирката "Сърце в ремонт" е поместено стихотворение, което може да се определи и като малка поема, озаглавено "Лекомислено". В него Ивайло Терзийски чистосърдечно изповедно - и то не само метафорично, е постигнал впечатляващ синхрон между мисъл и чувство, или ако използвам думите на Белински за един от руските поети декабристи, стиховете са написани с умно сърце и сърдечен ум. А това води до мисълта, че е започнал процес на ремонтиране на сърцето и именно този, можем да го определим и като идейно-естетически процес, е отразен най-точно в една от знаковите творби в стихосбирката - "Лекомислено".
И накрая ми се иска да кажа само простичките думи - Ивайло Терзийски наистина е поет. И ако на някого му се струват малко, ще допълня: изповеден лирик, който успява по удивителен начин да съчетае несъчетаемото на пръв поглед, да хармонизира точната мисъл и нещадящата истина с превземащата с пастелната си тоналност и метафоричност своя стилистика, заредена още с душевни зигзази, неотъпкани все още пътища към любовта, диктат на емоциите, които в крайна сметка оформят и творческия, и човешкия му образ.