Творец със своя светлина

Повече от шест десетилетия вече Борислав Стоев следва мъдрия съвет на учителя си Илия Бешков: "Рисувайте, рисувайте, докато се превърнете в рисунка, както Бах се превърна в музика".
Размишлявайки върху неговата огромна пластическа продукция - стотици, а може би хиляди етюди, скици, зарисовки, литографии, графики, монотипии, акварели, пастели, илюстрации, опити върху керамика, стъкло и пр., и пр. поразени разбираме, че през цялото време художникът е създавал един свой автопортрет, черпейки енергия и вдъхновение от "безкрайното море на рисунката" (Борислав Стоев).
Този автопортрет е приблизителен и точен, проникновен и разсеян, реалистичен и митологичен, натуралистичен и сюрреалистичен...
Нека се опитаме да открием мотивите и подтиците, които тласкат художника толкова години да продължава усилията си да извае този постоянно изплъзващ се свой автопортрет. В същото време и портрет на човека изобщо от неговото време и епоха.
Още ранните студентски опити на Борислав Стоев го въвличат в магията на рисунката. Сам той признава, че го опиянява свободата да създава върху белия лист с молив, креда, перо, въглен, туш, флумастер или пастел нови светове. Два преобладаващи акцента тук са съзерцанието на човешкото тяло и на природното великолепие.
Голото женско тяло изключително много изкушава въображението на Борислав Стоев. Изглежда, за художника то символизира не само красотата и съвършенството на пропорциите, но и жадуваната освободеност от сковаващите условности на времето, предразсъдъците, ограниченията на физическото смъртно тяло. Така се раждат десетки, да не кажем стотици етюди и композиции, в които голото женско тяло е централен персонаж - мадони и музиканти (често символизиращи дяволското, изкусителното); мадони и художници - тук винаги се търси подсъзнателната връзка между художник и модел. Вечното женско начало, утробата, раждащото, всесъздаващото оформя и вдъхновява твореца, а той облагородява, възвисява, обожествява своя модел.
Борислав Стоев върви от реалистичното, почти натуралистичното изобразяване на фигурите - към кубистичното разграждане, разчленяване, раздробяване като символ на отчуждението - разпада на традиционните ценности и морал, така характерен за новото време.
В опита да разгадае необяснимите противоречия и дисонанси у съвременния човек, в постоянното усилие да познае самия себе си, Б.Стоев създаде няколко удивителни серии, наречени "Карнавал", "Танц", "Цирк", "Новини" и пр.
Този художник много обича парафразите, скритите и явни цитати от велики майстори. Той непрекъснато се опитва да осмисли и индивидуално пресътвори традициите и пластическите решения на автори от Античността, Ренесанса, модерната епоха. Достатъчно е да споменем серията пастели "Леда и гъските", или "Закуска на тревата" (нескрита тук е полемиката и диалога с прочутата едноименна творба на Мане); или "Пасторал", където виждаме отново класическа сцена - дяволът флейтист, подлагащ на изкушение невинността и девствената чистота.
В друга серия пастели с общото название "Новини" Борислав Стоев ни показва превръщането на модерния човек в новина, любопитен факт, вестникарска интрига, клюка. Разтварянето на човешкото в небулозата на анонимността, униформиращата и обезличаваща стихия на новото време, уродливото пръкване на новите хомункулуси, франкенщайновците, на отчуждението и нихилизма тревожат съзнанието на художника.
Но Борислав Стоев се интересува не само от телесната долница (ако използваме прочутия израз на Бахтин). В и чрез карнавализацията той търси и духовното, извисеното, съзидателното.Така създава едно своеобразно епично пано на човешките страсти - човекът е движен не само от гордост, завист, жестокост и похот, но и от любов, състрадателност, нежност и жертвоготовност. Човекът е вихър и покой, танц и застиналост, надежда и отчаяние. 
За разлика от апокалиптичните серии "Карнавал", "Новини", "Цирк" и т.н. две други серии "Родопски пейзажи" (пастел и акварел) и "Музиканти" (цветна креда) ни поднасят тяхната антитеза - светли внушения, пасторални мотиви, излъчващи доброта и идилично вдъхновение композиции. Тук виждаме как художникът се любува на родопските баири, хълмове, слънца, къщички, кучета, селянки, птици, коне, църквички, зидове, порти, поляни, козички, луни и ги разглежда като една жива българска шарена черга в цялото й цветово великолепие и многообразие.
Серията "Музиканти" също има светло излъчване. Тук всичко е театрализирано - в гримьорните се събличат чаровни акробатки, репетират балерини, свирят закачливи флейтисти, щъкат любопитни птици, прехвърчат риби и като че ли самият художник се разхожда с шише вино и картезианска усмивка на лице. В този случай циркът е емблема на хедонистичното начало на живота - клоуни, зарове, топки, чадъри и мадони, ангели и Мефистофели, илюзии и реалности се преплитат невидимо и взаимно превъплътяват.
Характерна за рисунките на Борислав Стоев е особената вътрешна светлина, с която те светят. Това е светлината на духовната добронамереност, добротърпимост и добротворство. Дори когато авторът вижда само черни краски, излъчвани от своя персонаж, той не вярва, че няма да открие обратната, светлата страна. С това си обясняваме защо и при най-жестоката деструкция рисунките на Борислав Стоев не излъчват агресия и напрежение.
Най-ярко това личи в пейзажите и фигуралните композиции на автора. Няколко серии литографии, рисунки, акварели и пастели тук ни поднасят великолепни аргументи. От ранните си студентски години Борислав Стоев обича да рисува възрожденски къщи, потопени сякаш в мъглата на баладични мечтания, наблюдавани като че ли през матово стъкло. Независимо дали това са възрожденски копривщенски къщи или стари созополски къщи, облени от яркото морско слънце, или къщи, амфитеатрално подредени под светещите мелнишки пирамиди, или нежните родопски махалички и църквици, авторът неизменно търси хармонията на патриархалното великолепие, което съхранява непоклатими национални традиции, обичаи и ценности.
Любим обект за етюдите на Борислав Стоев са също така крайбрежните созополски дюни с неизменно полегналите небрежно обнажени фигури, самотните кейове, уютните пристани или заливчета, в които рибари приготвят такъмите си за риболов. Художникът може да се вдъхнови дори от едно самотно дърво на синора на есенната нива или от идилично стадо козички в края на селото, приютено в чезнещите в любовната мараня хълмове с кехлибарени лозя и пр., и пр.
Важен елемент в несекващите опити на Борислав Стоев да открие духовния портрет на човека на всички времена, а и да създаде своя автопортрет е интересът му към творби на българската и световната литературна класика. Стотици са авторите и книгите, към които той през годините е посягал и е създавал прекрасни илюстрации. Нека тук откроим само няколко знакови творби. Бокачовият "Декамерон" и "Дон Кихот" на Сервантес приковават вниманието на нашия автор вече десетилетия наред. Така се появиха няколко уникални серии от акварели и пастели. Ако при "Декамерон" водещо е епикурейско-хедонистичното настроение, ренесансовата сексуална разкрепостеност, анекдотичният щрих, лекият лежерен шарж, но в същото време и романтичното изобразяване на персонажите, то при "Дон Кихот" виждаме как авторовото въображение се вдъхновява от крайния вътрешен драматизъм на Дон Кихот, от безумните му идеализъм и жертвоготовност, от експресията на страстите, но в същото време и от пародийното, от почти балаганното, незлобливата ирония и леката гротеска при Санчо Панса.
Днес наистина можем да кажем, че Борислав Стоев е на път да се превърне сам в рисунка - до такава степен той се е слял, самоотъждествил и самопревъплътил в безбройните създавани и пресъздавани от него образи и типажи.
Албумът, който поема сега в ръцете си читателят, предлага само една малка част от огромното и многообразно творчество на този уникален, блестящ и ярък съвременен български художник.