171 мартеници от гайтан

По стар български обичай на 1 март отново ще се закичим с мартеница - традиционно в бял и червен цвят. В четвъртото издание на Националния конкурс "Мартеници от гайтан", който се провежда от Регионалния етнографски музей на открито "Етър" - Габрово, се включиха десетки участници от различни населени места на страната. Той се организира от 2018 г., като се редува с детския конкурс "Бостанско плашило" през година. В проявата се изявиха деца и младежи до 18 години. Целта е да се обогатят знанията им за първомартенската обредност, да се провокира интерес към гайтана и приложението му в наши дни, да се насърчи творчеството на младите хора.

Получени са 171 мартеници от гайтан от цялата страна. Журито ги класира в две категории - "Индивидуална работа" и "Групова работа". Във всяка от тях има мартеници на първо, второ и трето място, както и по една специална и по една поощрителна награда за всяка от категориите. На 1 март ще се състои церемонията по награждаването. Най-добрите работи от предходните три издания са експонирани в зала 3.1. на Музейния център. Отличените творби от тазгодишния конкурс също ще станат част от тази изложба. Мартениците на победителите остават във фонда на музея, а за другите се провежда търг, със средствата от който се подпомага благородна кауза. Сумата от благотворителния базар, който продължава на 28 февруари и на 1 март, ще бъде дадена за "Българската Коледа", научи ДУМА от музея.  
Стотици пакети с мартеници пристигат от цяла България и комисия оценява предимно автентичността им. Те са от естествен материал. Инициативата е много хубава и провокира децата да научат какво е гайтан. Гайтаните се поръчват от музея "Етър", иначе се произвеждат на няколко места в България, но само тук той е направен в Гайтанджийска одая, в която чарковете се задвижват с вода, другите са на ток, разказа за ДУМА Тихомир Църов, пиар на Регионалния етнографски музей на открито "Етър" в Габрово.

Децата получават много информация, за да стигнат до направата на мартеница. В материалите, които сме разпратили до регионалните инспекторати, е обяснено как се правят мартеници от гайтан. Много често в конкурса се включва целият клас, като понякога изпращат и по две мартеници. Учителката предава на учениците информацията и указанията по нея. Това не е просто конкурс, много е мислено как да се случи, защо да бъде по този начин... Идеята е да представим по образователен начин традиция, която за децата е забавна и интересна, допълни Тихомир Църов.  
Специалисти от музея дори разработиха Наръчник за направа на мартеници от гайтан, който е със свободен достъп и може да се ползва не само от участниците в надпреварата.
Гайтанът е плетен вълнен шнур, използван за украса и укрепване краищата на българското народно облекло. Широкото му приложение през XIX век води до механизация на процеса на плетене чрез въвеждането в употреба на гайтанджийските чаркове. Днес такива чаркове, както и самият процес на изплитане на гайтан, може да се видят единствено в Гайтанджийската работилница на музей "Етър". Съвременните възможности за използване на гайтана са разнообразни. От всеки гайтан се правят различни форми, които се зашиват една за друга, за да не се развалят. Единият край завършва с възел, а от другия се прави концентричен кръг, като се навива гайтанът, а кръгът се зашива с конец в същия цвят. Намира приложение при декорацията на дрехи и чанти, при изработването на пана и бижута, особено подходящ е и за направата на мартеници - един от най-българските обредни символи.

Как се изработва мартеница от гайтан?

Необходими са бял и червен гайтан, игла, ножица, бял и червен конец и желание за работа. Първо се отрязват по 30 см от червения и белия гайтан. Отделните мотиви от двата цвята на гайтана се закрепват един за друг с игла и конец на няколко места. Готовата мартеница от гайтан е не само оригинална, но и естетична, се посочва в Наръчника за изработване на мартеници от гайтан, програма "Открий какво умееш".
Смята се, че "непревъртен конец не е мартеница". Червеният цвят е символ на кръвта и живота и притежава способността да прогонва злото и болестите, а белият - на дълголетието и вечността. Червеното се приема за женското начало, а бялото - за мъжкото, затова много мартеници и днес се оформят като мъжка и женска човешки фигури с имената Пижо и Пенда или Рачо и Дешка, както са известни в Габровския край. Техен "баща" е Нено Христов (Нено Кукладжията) - един от създателите на кукления театър в България. По традиция

мартеницата се прави в последния ден на февруари или преди изгрев в първия ден от март

Още сутринта на ръцете, шията или дрехата на всеки член в семейството се връзва мартеница. Тя е амулет, който предпазва от нещастия и беди, въплъщава надеждите и страховете на хората от капризите на времето и превратностите на съдбата.
Най-старият вариант представлява усукан бял и червен вълнен конец. По-късно се оформят пискюли, висулки и човекоподобни фигурки. Мартеницата е благословия за здраве и дълъг живот. ДУМА припомня, че тя се сваля, като се види щъркел, лястовица или цъфнало дърво. Връзва се на овошка или се пуска в река, но не се изхвърля, за да не отиде на боклука късметът на човека или на дома.