Не се вписаха...
/ брой: 222
Светослав Атаджанов
И до днес по телевизиите жители на умиращи селца размахват пред камерите празни туби с надпис „Жадни сме”. И вместо на жълтите павета, организират протести, затваряйки преминаващи наблизо шосета, белким ги чуят берящите душа служби на ВиК, мъчещи се да запушат бликащите гейзери от останалата от соца водоснабдителна мрежа. Да не говорим за ралитата по разбитите междуселски пътища, по-трудни от това на „Париж–Дакар”.
Наслушахме се на приказки от рода на „Няма нищо страшно, че част от хората ще си отидат преждевременно, защото не могат да се впишат успешно в свободния пазар, но затова пък останалите ще живеят като в Швейцария”. И наистина, много неща не се вписваха в този безкраен, канибалски преход към „свободния пазар”. Набързо, близо милион българи починаха преждевременно от 90-те години насам и продължават да го правят и до днес, защото "не се вписаха". Около два милиона избягаха презглава в чужбина, превръщайки емиграцията в национален спорт.
Точно, както хиляди заводи, фабрики, мини, ТКЗС, АПК и всякакви кооперации и други индустрии "не се вписаха". Цели отрасли вече отдавна на съществуват, защото не се вписват в предписаните ни рамки.
Така бяха „оптимизирани“, т.е. погребани хиляди училища, болници, санаториуми, детски градини, и др.
Е, логично е списъкът на тези, които не се вписват, да бъде допълнен и с малките градове и селища от градски тип, които загубиха основата на своето съществуване - промишлените предприятия, мини и други производства.
Защо се сещам за това ли? Да, за фактическото спиране на финансирането на тези населени места, които все още не са разчистени напълно от скелетите на промишлените ни гиганти, и в които Холивуд снима долнопробните си екшъни с наши артисти в ролите на „лошите”, гърмейки свободно, по американски, на поразия в тях.
Сигурно някои от малките градове и селца около големите градове ще се запазят, но трябва да се „инвентаризират”, защото сме в демографска дупка, иначе тези малки градчета "не се вписват"...
Фейсбук