Царят на Пирина

На 22 април през далечната 1915 година, едва 42-годишен, умира Яне Сандански. Той е български революционер, деец на Върховния комитет, дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и е сред най-спорните фигури в освободителните борби на македонските българи.
Известен е като Пиринския орел, Пиринския цар, Сандан паша, Старика... Бил и български масон.

Яне Сандански е безспорно един от най-интересните образи в историята на българското националноосвободително движение. Възхваляван и заклеймяван от своите съвременници, обект на различни становища от страна на историците, той е от онези хора, които през целия си съзнателен живот показват сложността на човешката личност, пише bulgarianhistory.org.
Изтъкнатият революционер и ръководител на ВМОРО Яне Сандански е роден на 9 юни 1872 година в село Влахи, Горноджумайска (Благоевградска) околия. След решението на Великите сили на Берлинския конгрес да разкъсат Санстефанска България, българите от Македония вдигат Кресненско-Разложкото въстание през 1878 -1879 г.
Бащата на Яне Сандански взема дейно участие в него. Преследван от турците, след разгрома на въстанието, той се преселва с цялото си семейство в Княжество България и се установява в град Дупница. Тук Яне завършва основно училище и по-късно е изпратен от своите родители да се учи за обущар.
След казармата става просбописец в Дупнишката община. Упорито се самообразова и вследствие на това, постига завидна обща култура. Включва се в младежки социалистически кръжок, в който се сприятелява с Димо Хаджидимов – деец на ВМОРО.
През 1899 г. Яне се среща с идеолога на ВМОРО - Гоце Делчев и това изиграва решаваща роля в неговия живот. Става член на организацията.

През 1901 г. става войвода на чета, която се подвизава в Пиринския край. За да набави пари за закупуване на оръжие, организира отвличането на американската протестантска мисионерка - мис Елен Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка.
На 21 август 1901 г. неговите комити задържат двете жени на пътя за Горна Джумая и ги отвеждат в тайна квартира, докато се уреди откупът от посолството на САЩ. След шест драматични месеца американското правителство превежда 14 500 турски лири, които се използват от революционната организация за закупуване на оръжие за бъдещото въстание. Аферата “Мис Стоун” има огромен пропаганден ефект за борбата на поробените българи в Македония и се следи с жив интерес от европейската преса.
През 1902 г. по заръка на Гоце Делчев Яне Сандански отива в Мелнишкия край, където изгражда гъста мрежа от революционни комитети. Опитва се да се противопостави на четите на ВМОРО, които подготвят Горноджумайското въстание през септември същата година, но напразно. Въстанието избухва в селата по долината на реките Места и Струма, но е удавено с огън и кръв от аскера и башибозука. През януари 1903г. в Солунската мъжка гимназия се свиква конгрес на ВМОРО, който взема решение да се вдигне въоръжено въстание през същата година.
Яне Сандански взема дейно участие и в Илинденско-Преображенското въстание - 1903 г. Като околийски войвода в Серския революционен окръг вдига народа на 27 септември - Кръстовден, и води тежки боеве с аскера и башибозука до късната есен на 1903 г.
След въстанието, заедно с Димо Хаджидимов и Христо Чернопеев, се утвърждава като водач на левицата във ВМОРО и е против вмешателството на съседните балкански държави в делата на организацията.

След преврата през 1908 г. на младотурския комитет “Единение и напредък” Яне Сандански със своята чета влиза в Цариград и заедно с младотурците взема участие в превземането на редица важни държавни учреждения в османската столица.
За помощта при извършването на държавния преврат получава благодарност от младотурските ръководители, а народът го нарича Сандан паша. Той искрено вярва, че възстановената султанска Конституция от 1876 г. ще даде равни права и свобода на поробените християни. За целта разоръжава четата си и заедно с други представители на левицата във ВМОРО създава политическа организация, наречена “Народно-федеративна партия”, ратуваща за областно самоуправление на македонските българи в рамките на “вече реформираната Османска империя.”
Много скоро обаче се разочарова от довчерашните си съюзници, младотурците, и след като разбира за извършените от тях репресии към разоръжените комити, захвърля легалния политически живот и отново се връща към изпитаните методи на революционната борба.
Яне участва с чета в Балканската война. Тежко понася вестта за Първата национална катастрофа в Междусъюзническата война. С болка в сърцето наблюдава как скъпата му Македония е поделена между победителките във войната Гърция и Сърбия. Но много скоро отчаянието му се замества с решимост и отново се хвърля в огъня на борбата.
Пада жертва на междуособиците и борбата за власт между отделните крила във ВМОРО. На 22 април 1915 година е прострелян от засада в местността Папаз чаир, в дебрите на Пирин.
Погребан е до Роженския манастир, край черквата, построена от него. Присвояването на земите на Роженския манастир и раздаването им на бедните селяни от Мелнишка околия му спечелват омразата на Неврокопския митрополит, който нарежда след смъртта му църквата да бъде затворена и спряно отслужването на църковни обреди. Тази забрана стои и до ден-днешен.