Ами сега?
/ брой: 234
Падна правителството във Франция, германското се клати толкова силно, че току виж го последвало. Ами сега? Какво стана с идеята за силна Европа? Къде отиде мъжествеността на големите лидери, които подобно на девойка с разбито сърце обикалят света, за да забравят проблемите си?
Дори в толкова важен момент за страната си Макрон предпочете да се наслади на оазис в Саудитска Арабия, вместо да направи всичко възможно да предотврати нещо, което не се е случвало 62 години в родината му. Човек ще каже, че дори не предполага пред какъв хаос се изправя. Но той е поредният пример за западноевропейски политик, който върши грешка след грешка. Човек би си помислил, че всеки след среща със Зеленски обезумява, а практиката показва, че си губи и поста.
Но да се върнем към самата Франция. Освен, че подобно на нас, се превръща в несигурна и политически нестабилна държава, а постепенно кризите на всяко едно ниво ще се задълбочат, центристките партии показаха безсилието си.
Някои политолози представят политиката като махало: докато се движи, то непрекъснато отива ту вляво, ту вдясно, но показва, че се върши работа. Когато спре в средата, започват бездействието, покоят. Това предпочете и Макрон с избора на Мишел Барние - от президентската дясноцентристка партия. А спокойно можеше да избере министър-председател от спечелилото изборите ляво обединение или вторите - крайнодесните. Но държавният глава предпочете "свой" човек от вече издишащата си партия. И вероятно за служебен премиер ще направи същото, предизвиквайки такова сътресение в парламента, че левите с основание ще настояват все по-често за оставката му, колкото и той да твърди, че да се откаже от поста си, граничело с научната фантастика.
Впрочем, научната фантастика е обхванала Европа - да се предлагат политици, обречени на неуспех. Говори се, че социалдемократите ще издигнат отново кандидатурата на Олаф Шолц на предсрочните избори през февруари. На Шолц - този, който доведе Германия до това положение, канцлерът с рекордно ниския рейтинг на одобрение...
Ами сега... Сега ли? Сега Европа показа, че се е изчерпала не само морално и духовно, но и политически.