Почитат поетесата Веса Паспалеева в Кюстендил

За пета поредна година в Народно читалище "Братство" отбелязаха годишнината от рождението на поетесата Веса Паспалеева. По случай 111-годишнината й е подредена фотодокументална изложба. "Веса Паспалеева е тясно свързана с Кюстендил и много от видните личности от региона. В изложбата е представен животът и творческият път на поетесата, интересни факти и снимки", отбелязва председателят на читалището Иван Андонов. Той посочи, че е създаден и раздел, който проследява пътя на литературния клуб, носещ името на поетесата. След откриването на изложбата в рецитала по стихове на Веса Паспалеева се включиха деца от кюстендилските училища, състоя се и литературно четене.

Видната поетеса Веса Паспалеева е родена на 3 март 1900 г. в Кюстендил в многолюдното семейство на Владимир Карамазов. Родителите й били будни хора, които активно се занимавали с обществена дейност. Като ученичка в гимназията бъдещата поетеса започва да пише детски приказки и стихотворения. Първите й стъпки насърчава Елисавета Багряна, която е нейна учителка по български език и в извънучебните часове четяла на учениците си стихове и им говорела вдъхновено за изкуството. рез 1919 г. Веса Паспалеева завършва гимназия и се записва студентка по славянска филология, но не успява да завърши поради тежкото материално състояние на семейството си.
Родният й Кюстендил след Първата световна война има свой културен релеф - изнасят се сказки, реферати, създават се литературни дружества. Тук са Емануил Попдимитров, Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, Елисавета Багряна. Понякога идват Ведбал и Крум Кюлявков. През 1919 г. създават дружество "Светлина". В тази благодатна обстановка Веса Паспалеева прави първите си литературни опити - романи, драми, няколко детски стихотворения. За пръв път печата стихотворение през 1919 г. в сп. "Чернозем". Използва поетичния псевдоним Авелина.
През 1922-1923 г. Веса Паспалеева живяла в Самоков и имала щастието да общува с Христо Смирненски. Дружбата с него и с Борис Хаджисотиров я подтикнала към поетичното  творчество. Сътрудничи на всички детско-юношески периодични издания. Учителства в реалната гимназия в Петрич в периода 1923-1924 г. За пръв път името на младата поетеса се появява в списанието "Детска радост", редактирано от Ран Босилек през 1924 г. През 1924-1925 г. са  публикувани стихотворенията  й "Умница" и "Доволен". През 1929 г. излиза първата й книга "Великденче" с илюстрации на първомайстора на детската илюстрация Георги Атанасов. Тя е авторка на много стихотворения, поеми, приказки, гатанки, пиески, събрани в книгите "Звездица", "Книжка  веселушка", "Къщичката на Шаро", "Пролет в Родината", "Рожба златокрила" и др.
Веса Паспалеева възпява в стихотворението "Дядо Ильо" подвига и героизма на Ильо Войвода, борил се срещу турците и участвал в освобождението на Кюстендил. На своя роден град поетесата посвещава едни от най-хубавите си стихотворения - "Роден кът", "Детски спомен", "Моят роден край". През 1980 г. за "Пролет в Родината" Веса Паспалеева е вписана в Почетния списък на Международния съвет за детска книга. Членува в Съюза на българските писатели от неговото учредяване.
Именитата поетеса си отива от този свят на 22 февруари 1980 г. За нея голямата поетеса Ана Величкова казва: "Стиховете на Веса Паспалеева се отронват като заблестели на слънцето пъстроцветни живи капки, а децата ги попиват и неусетно обикват заобикалящия ги свят, учудват се и се радват на простичките, но красиви и мили всекидневни неща, без които човешката душа обеднява."