А нас - кучета ни яли!

Отминаха големите Великденски празници. Откакто е почнала промяната у нас, все повече стават почивните ни дни около национални и църковни празници! Ако се преброят работните дни около Нова година, през април и през май, ще се почудите колко малко са те. И това в години на голяма икономическа криза! Колко пъти годишно се получават "празнични ваканции" по четири-пет дни? Да не споменаваме за депутатските ваканции. И се втурват, главно гражданите, да пътуват. Буквално се задръстват нашите пътища. Голямото предимство е за тези, които остават в София и в големите градове. Само през тези дни там е чисто, тихо, градският транспорт върви на по-големи интервали, но без "тапи".
Разбира се, отдавна у нас празниците не се съпътстват с веселие, с музика, с песни. По принуда пеят, заради жалки подаяния, само уличните музиканти! Но и те навяват само мъка и тъга! Тази година и болничните заведения отбелязват, че преяли и препили почти няма. Не е поради здравословни убеждения, колкото поради скъпотията, немотията и бедността, която ни е натиснала. Мрачни и тъжни станаха българите. Класираха ни и като един от най-нещастните народи. За разлика от южните ни съседи в Гърция, които видяхме в телевизионните репортажи -  весело и безгрижно, с отрупани трапези, си отбелязаха Великденските празници. В тяхната почти фалирала държава! В която всички получиха празнични бонуси по 200 или 300 евро.
А у нас - свиване, спестяване, страх от още по-големи удари от страна на търговците, на монополистите, които издевателстват над нас с цените на ток, вода, отопление! Колко още можем да изтърпим на това изтезание?! 
Откакто е започнала промяната, все се пилее, руши се, продава се, разграбва се онова, което възрастните поколения с много труд, с големи мъки и страдания са строили, спастряли, създавали не толкова за себе си, колкото за обществото, за наследниците си. И какво се оказа? Отрече се трудът, отхвърли се всичко, което е сътворено. Обърна се държавата срещу възрастните, срещу пенсионерите. Едва ли не те са главните виновници за неуспехите, за кризата! Затова ги наказаха и ги оставиха в небивала мизерия. Те са най-ощетените. Те са и най-тъжните, най-болните, защото известно е, че боледува ли душата, боледува и тялото. Без внимание, без грижи, без обич, без благодарност! И най-страшното е, че всяко следващо поколение пенсионери ще страда от същата жестока участ!
Всъщност вече 22 години държавата разполага само с онова, което е създадено от днешните възрастни хора - него разграбват, продават заменят. Е, кажете, при такива условия как да има усмивки на лицата на българите? Забелязвате ли, че у нас и младите, и децата не са вече весели! Нима българите заслужаваме тази горка участ?! В преносен и в реален смисъл тя е изразена с една наша поговорка: "Нас - кучета ни яли!"