Българската интелигенция предаде народа си

Промените в България завариха българската интелигенция неподготвена. Тя не реагира адекватно на извършващите се промени в обществото. Защо? Защото тя беше винаги „в крак с времето“. По време на социализма нашата интелигенция беше доста високогласна и защитаваше социалистическия идеал и социалистическия реализъм. Тя беше в авангарда на културата, тя определяше нормите за развитието на социалистическата култура и изкуство.
Дойде демокрацията, свободата и част от същата тази интелигенция беше отново в първите редици в утвърждаването на новите тенденции в обществото и в българската култура и изкуство. За потвърждение вижте предаванията на телевизиите, радиото, статиите в пресата, текстовете в социалните мрежи. Бързо започнаха дитирамбите и одите за утвърждаване на новия неолиберален
обществен строй.

Защо се получи тази метаморфоза?

Основната причина е в адаптивността на интелигенцията спрямо хората, които са на власт. Стана така, защото част от интелигенцията се ориентира към материалните блага, защото желанието за материално облагодетелстване  и обществено признание беше по-силно от нейната естествена кауза - духовния подем на българското общество, възхода на България. Защото при новия неолиберален строй всеки идеал  се заменя с понятието печалба. Както казват- капитализмът знае всичко за цените, но нищо за ценностите.
След 10 ноември 1989 година така лелеяната свобода  не доведе до създаване на един нов дух на възвишеност, чрез който българската интелигенция да се интегрира в народа си. Да не остане далеч от неговите въжделения. Да помогне страната ни да тръгне по възходящ път, по пътя на прогреса и благоденствието. Да даде своя принос в просперитета и възхода на българското общество. Уви, това не се случи. Българската интелигенция нямаше съзнанието и волята да преодолее стремежа си към материалните блага, след като вече имаше свободата да твори, да изкаже своите възгледи за развитието на България. Част от нейните представители започнаха да утвърждават неолибералните и глобалистките идеали. Непрекъснато се говори и пише за евроатлантическите ценности, които са едни кухи фрази, изпразнени от съдържание. Интелигенцията ни много лесно си приспособи към новите условия, и то безкритично.
Една  част от интелигенцията ни загуби моралния и етически ориентир в стремежа си да бъде слуга на новите си господари и да се облагодетелства материално било от български политици, било от външни организации.Тя не разбра или не искаше да разбере, че новите „ценности“ погребват българския национален дух, вековните традиции и постижения. Всичко това води до морално разложение, до принизяване и загуба на посоката.
Част от българската интелигенция не намери сили и кураж да се противопостави на фалшивите и кухи нови ценности, а се адаптира към тях, което не й позволи да стане водач на народа си.
Интелигенцията, свързана с неолибералните ценности, има самочувствието, че е елитът на нацията, че превъзхожда останалите, че е винаги права. А тези, които не споделят техните ценности и идеи, са просто изостанали и недодялани индивиди.
Евроатлантизмът, неолиберализмът раждат политически лъжи, творби без дух и енергия, раболепие.
Стремежът към материалното и обслужването на неолибералните идеи накара много творци да тръгнат по път, който е позорен и срамен.
Нима парите и благата убиха съвестта на българската интелигенция? Появиха се книги и статии, които отричат постиженията на творците от социалистическия период. Посегна се на Вазов, Ботев, Гео Милев, Вапцаров. Появи се издание на „Под игото“, което го осъвременява и осакатява. Създадоха се творби, които изопачават историческата истина. Достатъчно е да споменем „Третият разстрел“, „Сестри Палавееви“ и много други. Професори историци отричат приноса на Русия за освобождаването на България от османско робство и слагат кавички на думата освободител. Създава се усещането, че неолибералната интелигенция изпитва удоволствие

да отрича и да громи всичко, създадено преди нея

В желанието си да обслужва чужди интереси неолибералната интелигенция не се посвени да хули и обругава Българската православна църква. Отстъплението от православието, от българските традиции и култура стигна до там, че българските народни песни и хора, българският фолклор са  виновни за неприемането и отдалечаването ни от Запада. Нима на тези псевдоестети не е известно, че България съществува именно в рамките на националната култура, традиции, бит и език.
В тези 35 години българската интелигенция попадна във водовъртежа на злостни политически борби, на омраза, на беззаконие, на безмерна корупция, духовна нищета, безкултурие. В това блато на интриги, клюки и алчност народът остана на заден план. Апатия, униние, безнадеждност са обзели българското общество. Всички партии идват на власт в „името на народа“. Но кой служи на народа? Та този народ намалява катастрофално, демографската криза вилнее като чума.
И вместо да застане на страната на народа си, да му бъде водач и надежда в тези трудни времена, голяма част от интелигенцията се превърна в обслужващ персонал на политиците. Вместо да бъде коректив на безобразните прояви на властимащите, тя с малки изключения се превърна в техен съучастник. Гласовете на леви интелектуалци потънаха в блатото на обругаването на миналото, във венцехвалене на евроатлантическите ценности, неолиберализма и ЛБГТ обществото. Не видяха, не усетиха или се направиха, че не виждат как простащината, малокултурието, псевдокултурата обсебват обществото. Вижте само предаванията по телевизиите, различните развлекателни програми, от които се изливат духовни миазми и филмите, които изобилстват с насилие, убийства, кръв, грубости и цинизми. С това ли ще възпитаваме подрастващите на естетика, култура, във величие на духовността.
Евроатлантическите ценности и неолиберализмът ликвидират националната култура и традиционните ценности. Но не само това. За да бъдат в крак с времето, с новите господари, започнаха пренаписване на историята, фалшифициране на събития, изкривяване на факти, само и само да се харесаме на новите господари. Така българският народ получава изкривени и фалшифицирани знания, което е пагубно, защото заблудата, липсата на памет го прави аморфна маса, става безпомощен, лесно манипулируем, безпроблемно управляем.  Когато се ликвидира миналото няма как да вярваш в бъдещето.    Неолиберализмът говори за демокрация, свобода, но е изключително тоталитарен. Той не допуска друго мнение, други идеи и идеали, други възгледи. Само този, който изповядва идеите на прогресизма, е допускан до това елитарно общество. Те са новите идеолози, новите идоли. Тези нови веяния се отразяват в училищните програми, където се пренаписва историята, отпадат произведения на класиците на българската литература, на истински патриоти като Гео Милев, Вапцаров и други. Пропагандирането на неолибералните идеи в училището става както с училищните програми, така и чрез различните неправителствени организации. Лицемерието е основна част от пропагандата на прогресизма и екологизма. Призовават ни да защитаваме природата, а ни карат да вървим срещу природата в човешките отношения.
Нашата интелигенция с малки изключения, главно от лявата част, не се противопостави на

явните фалшификации и пренаписване на историята

Не реагира подобаващо, когато бяха отменени присъдите на Народния съд. Не осъди, не се изправи срещу разрушаването на паметниците от Съпротивата 1941 - 1945 година и паметниците, свързани с Червената армия, която победи фашизма. Мълча, когато Европейският съюз прие позорната резолюция, с която се приравняваха нацизмът  и комунизмът. Не е ли и това реваншизъм от страна на тези, които бяха победени във Втората световна война?
Оглушително е мълчанието на нашата интелигенция по отношение на забраната на руските медии и на богатата руска култура. Култура, която оказва силно влияние върху европейската и световна култура.
Защо се мълчи, когато в Народния театър, носещ името на големия патриот Иван Вазов се поставя пиесата на Бърнард Шоу под режисурата на Джон Малкович? Шоу бил носител на Нобелова награда, а Малкович световноизвестен. Да, това е вярно, но нима е редно да се позори българския войник, българският народ. Защитата на националната чест и гордост е много по-важна от всичко друго. Само Съюза на българските писатели излезе с позиция, а всички други мълчат.
Нашата интелигенция има примери за достойно държане в различни периоди на нашата история. Да си спомним за възрожденците, които  преодоляваха страшни изпитания по време на османското робство и фанариотите. Имената на Паисий Хилендарски,Петър Берон, Васил Априлов,Григор Пърличев, Братя Миладинови, Каравелов, Ботев и Левски, Славейков, Райко Жинзифов и много други са ярък и светъл пример за подражание.
Има примери и от по-новата ни история, когато българската интелигенция е била на страната на народа си. Това са дните на зловещия бял терор през 1923 - 1925 години. В тези свирепи мрачни времена издигнаха глас в защита народа си и намериха смъртта си: Йосиф Хербст, Гео Милев, Сергей Румянцев. А писателите Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев, Антон Страшимиров, Асен Разцветников издигнаха високо глас срещу терора и убийствата. Създадоха творби, които завинаги ще останат в историята на българската литература.
Българските творци не изоставиха своя народ в борбата му срещу фашистката чума и за по-добро бъдеще в годините 1941 - 1944. Не могат да бъдат забравени имената на Никола Вапцаров, Николай Хрелков, Цветан  Спасов, Иван Нивянин и много други, които живяха с тревогите на народа си, с неговите надежди за по-добър живот.
А в тези драматични години за българския народ, когато народът се нуждае от интелигенцията си, тя остава безразлична към събитията, които стават в Отечеството ни. Една немалка част от нея успешно се приспособи към „новите религии“. Бързо се ориентира към  грантове от различни фондации, които спонсорират прославянето и утвърждаването на неолибералните и глобалистките идеи, и фалшивите и кухи евроатлантически ценности. Някои ще попитат защо да са фалшиви. Защото ЕС се създаде като общност на народите за възход и благоденствие, заяви се като организация за мир. Но в ЕС да сте чули да се употребява думата мир. Там се говори само за война. ЕС се превърна във филиал на НАТО.    
И един цитат от Захарий Стоянов:“Поетите, истинските поети само затова са велики, защото откликват на идеите на времето, на теглилата и стремленията, които са господстващи в народа.“ Това се отнася не само за поетите, но и за цялата интелигенция. Може би е прав Боян Пенев, който казва:“Има таланти, но няма характери.“