Занаят инат

    Всяка нация си има свои особености. За гърците като че ли това е неистовият инат като занаят, по който на Балканите могат да им съперничат единствено сърбите. Наша милост в тази дори регионална класация стои съвсем зле и изглежда така се е вживяла в прословутото живково "снишаване", че със своята "прогнозируемост" едва се забелязва от европейските ментори.
Думата ми е за гръцкото "не" за условията на кредиторите. Резултат, очакван от напипващите пулса на комшиите, но и учудващ за прагматиците заради смелостта им пред опасността от финансов и обществен колапс. При всички положения обикновените гърци демонстрират феномен, който най-малкото трябва да бъде сериозен сигнал за бюрократите от Брюксел и за международните банкери. Неподчинението на Атина е демонстрация на съпротива срещу международния финансов ред, в който отпусканият ресурс е средство за контрол, подчинение и за политически натиск. Но и форма за изсмукване на национален ресурс и преливането му към държавите със силно развити икономики. НЕ-то срещу условията на кредиторите е своеобразен социален рефлекс, но и солиден реверанс към лявата опция в гръцката политика, чиито позиции се засилват в цяла Европа. Не може да не разглеждаме случващото се досами границата ни като отражение на сблъсъка между компрометирания либералдемократичен модел и неговите жертви. Дали не е своеобразна проява на активиране на натрупвания с десетилетия антагонизъм между богатите, недотам богатите и бедните държави? Дали гръцката лява вълна около СИРИЗА не е само по-радикална проява на засилваща се европейска (и не само!) тенденция за класово противопоставяне? Но и на популизъм, който намира благоприятна хранителна среда в периоди на хронични държавни неблагополучия.
    Наясно съм, че мнозина ще посрещнат тези ми разсъждения на нож или най-малкото с учудване. И може би с право, имайки предвид многолетното като цяло комфортно съществуване на Гърция благодарение на щедрия международен паричен ресурс, от който този от Европейския механизъм за финансова стабилност е впечатляващите 144,6 млрд. евро. Би имало логика в мисълта, че с многократно по-малко пари ние бихме въздигнали държавата си и измъкнали населението от унизителната нищета. Нашите майки и сестри не биха поемали в южно направление на тежък гурбет като прислужнички и балногледачки на възрастни хора. Да не говорим за сезонните работници, някои от които стават жертва и на безмилостна експлоатация.  
    Всичко това е безспорна реалност на днешния ден, резултат на дългогодишното фаворизиране на Гърция в рамките на ЕС. А нашето състояние бе съизмеримо с това на южните комшии по време на силните години на соца у нас. Мнозина си спомнят нашествията на гръцки туристи на пазар в София през почивните дни. Изнасянето от ЦУМ (за по-младите - Централния универсален магазин) на впечатляващи количества порцелан, спално бельо, конфекция и хранителни стоки на в пъти по-ниски цени от тези в Гърция.
    Връщането с умиление назад във времето с основание се определя като носталгия. За нея днес е неприлично да се говори, защото платени глашатаи на несвободното слово изпълняват успешно задачата да представят всичко преди 89-а в черни краски. Гърците обаче са по-освободени в мислите и действията си и с нескрита тъга се връщат към спомените си за слънчевите дни на драхмата. Когато и рицината, и морските дарове, и узото, пък и сиртакито и другите радости на живота бяха по-евтини и по джоба на всички. Затова сега, когато хората се давят от икономии и всичко се плаща с лихвите, е неизмеримо по-тежко. Трябва ли да се учудваме тогава, че съседите казаха "не" на плана на кредиторите, който предвижда нови сериозни рестрикции. Гръцкият протест е основателен, защото МВФ и компания преследват своя интерес именно в средите на закъсалите икономики. Политическата канава на тази стройно организирана международна система за заробващо кредитиране е неолибералният модел, чиито стожери отвъд Атлантика и лицата, монтирани на ключови постове в Европа, бдят зорко за спазване на статуквото.
    Ето защо пробив в системата трудно ще се получи - в днешния свят всевластна е силата на парите. Те въздигат и свалят правителства, те моделират идеологиите и техните противници. И ако обединена Европа и нейната политическа и финансова конструкция в момента отговарят на интересите на световната олигархия, най-голямото междудържавно обединение в света ще съществува. В крайна сметка най-вероятно е да се подпише споразумение, което да отложи (или предотврати) опасния ток на недоволството, тръгващ от Атина към вътрешността и периферията на Стария континент.