За рибата и политиката

С годините все повече се убеждавам, че многолетното обитаване на амбициозни личности във върховете на властта изнервя обикновените поданици. Това добре си го знаем и от близкото минало, пък и в днешната ни реалност имаме достатъчно убедителни примери. При политическите маратони обаче има един натрапващ се феномен. Преовластените лица направо се отлепват от земята и започват да левитират над проблемите на хората, да изграждат здрави структури за влияние и най-страшното - започват да си вярват, че са безгрешни и всевиждащи. Направо богопомазани. Затова по правило те трудно слизат или ги свалят от пиедестала на лидерите.
На тези мисли за ласкавата изкусителка властта ме наведе новината за временната развръзка в тежката македонска политическа криза. И се сетих, че голямата риба на партията ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски е практически на върха на няколко правителства при съседите от вече далечната 2006 година. Сега обвиняваният в авторитаризъм политик с неудоволствие склони за отлагане на вече насрочените парламентарни избори за 24 април и да бъдат свикани избирателите на републиката край Вардар на 5 юни т.г. До това измъчено решение се стигна след явно изчерпване на дискусионния ресурс между главните опопенти от ВМРО и опозиционния СДСМ. Но както често се случва напоследък при такива ситуации, на терена се появяват силните играчи, вменяващи си ролята и на арбитри в балканските дела. Те първо подсказаха, а после направо казаха чрез Държавния департамент на САЩ и германското външно министерство, че в Македония няма условия за произвеждане на избори според високите европейски и международни стандарти. Що македонците не вземат пример от нас, братята по кръв, та ние сме си отвсякъде международно и европейски стандартизирани! И избори да искаш, много бързо и ефикасно ги организираме.
Югозападните ни съседи, известно е, не хващат много вяра и не се впечатляват от декларации. Затова на терена волята на приятелите от по-близо и по-далеч бе наложена чрез европейски парламентарни пратеници, сред които и известният представител на някогашната югославска дипломация и дори неин говорител през 1990 г. Иво Вайгел. В среднощните кандърми за отлагането на вота на 24 април безспорно решаваща е била ролята на американския посланик в Скопие Джес Бейли. Тук споровете са излишни. Остана обаче загадка допълнителното привличане към масата на преговорите на бившия вътрешен и бившия външен министър от кабинетите на Груевски - Гордана Янкуловска и Антонио Милошески. Може би е била много ценна тяхната експертиза ?
След нощното гласуване на парламента в Скопие за отлагането на изборите за 5 юни първият човек във ВМРО-ДПМНЕ Груевски в свой стил не падна по гръб. И обяви, че на новата дата през лятото ще се види кой е истинският победител. Основание за този оптимизъм вероятно му дават някои проучвания за все още преобладаваща обществена подкрепа към неговата партия. А може би и инатът да не се променят изборните правила, да не се актуализират списъците и подпише споразумение за политиката към медиите. Т.е. точно това, за което яростно настояват от СДСМ и техният водач Зоран Заев. С една дума, в оставащите три месеца до вота се очертава безкомпромисна война между двата главни полюса в македонската политика, към по-силния от които традиционно ще гравитира и някоя от влиятелните албански организации.
С решението за преместването за по-късно на парламентарните избори македонският политически театър явно навлиза във второ действие. За неудоволствие на управляващите до него се стигна след серия от скандали за подслушване на полицаи, съдии и чужди дипломати (уау - да не е световен прецедент?!), но и след обвинения срещу Груевски за изграждането на личен режим. Не трябва да се пренебрегват обаче и преднамерените действия за  демонстрация на измислено историческо величие, отварянето на проблеми със съседите, включително и вкарването в задънена улица на превръщащия се също в исторически спор с Гърция за името на Македония. А за международните арбитри едва ли е без значение и партньорът в Скопие при очертаващата се тежка бежанска криза, пък и тлеещото напрежение с албанския етнос.
В един видеоклип от мрежата видях през тези дни нещо трудно обяснимо, ако е истинско. Дълбоко замразена риба бе поставена във вода и след по-малко от минута се съживи и започна да плува. Та, мисля си, коя ли политическа риба в Македония ще бъде съживена и коя пусната направо в тигана. Тази, последната, вместо да я изпържат, може и да я изпратят утешително да си плува безгрижно в някоя от европейските институции. Има ги в излишък!