Три цвята: кафяво

ЕЛИ

Филмовата трилогия на Кшищоф Кешловски беше вдъхновена от трите цвята на френското знаме - синьо, бяло и червено. И моята колонка е за Франция. В неделя французите ще изберат президент, и почти сигурно това ще е лидерът на социалистите Франсоа Оланд. Между двата тура най-голямата интрига беше какво ще стане с гласовете на крайнодясната Марин Льо Пен, лидерката на Националния фронт, която на 22 април взе почти 18% - най-високият процент досега за тази политическа сила на френски президентски избори.
На 1 май, който френската крайна десница традиционно чества като ден на Жана д'Арк, Марин Льо Пен призова поддръжниците й да гласуват с бяла бюлетина - тоест нито за (червения) Оланд, нито за (синия) Саркози.
Ходът е коварен, защото има за цел да дисциплинира нейните поддръжници. Според сондажите сравнително голяма част от поддръжниците на Националния фронт биха гласували за Саркози, други не биха гласували, и сравнително малка част биха пуснали бюлетина за Оланд.
Бялата бюлетина сякаш осигурява на Националния фронт виртуален кандидат, въпреки че във Франция белият вот не е признат като форма на волеизлияние, както е в Швейцария например при мажоритарни избори. Идеята за признаването на белия вот е да се отдаде значимост на настроенията на тези гласоподаватели, които желаят да гласуват, но не откриват кандидат, на когото да дадат своето доверие. Във Франция белият вот се отчита като невалидни бюлетини, които не влияят на подадения брой валидни бюлетини. Тоест независимо от невалидните бюлетини, ако Оланд спечели с 55%, Саркози ще загуби с 45%, като общият сбор е 100. Но ако белият вот се признаваше, при 18% бели бюлетини Оланд трудно би достигнал 45%. Тоест пак щеше да е първи, но нямаше да достигне мнозинство от 50% плюс един гласа.
Но голямата цел на Марин Льо Пен са всъщност парламентарните избори на 10 и 17 юни. Във Франция парламентарните избори се свикват в срок от пет седмици след президентските, като целта е да се избегне "съжителство" между президент от едната страна на политическия спектър с парламентарно мнозинство от другата. Досега Националният фронт не е бил представен в парламента. Причините са две. Първо, в нито един от 577-те избирателни райони Националният фронт не е спечелил 50%, за да се класира още на първи тур. И второ, десноцентристи и левоцентисти се договаряха да не допуснат подобен пробив.
Но този път лидерката на Националния фронт се стреми да оглави френската десница, която се очаква да бъде силно зашеметена от удара на 6 май. Защото Марин Льо Пен не вижда себе си като "бяла", тоест като трета сила, а като "синя" - цветът на сегашната управляваща партия на Саркози. Тя много обича да използва името си, като призовава поддръжниците си за вот в морскосиньо -  "бльо марин".
Ако този кошмарен сценарий се реализира и се осъществи съществен пробив във френския парламент, виновен ще е самият Саркози, който до голяма степен заличи идеологическите разлики между неговия десноцентристки Съюз за народно движение и крайнодесния Национален фронт. И за двете политически сили в основата на проблемите на Франция са чужденците, а рецептата е връщането на границите и протекционизма. Единствената видима разлика е, че Националният фронт иска връщане на френския франк, докато партията на Саркози смята подобни планове за налудничави.
Напоследък Саркози е преследван от скандали, които могат да го превърнат директно от президент в подследствен. А Марин Льо Пен се отърси от грешките на баща й Жан-Мари Льо Пен, който в недалечното минало в качеството на лидер на Националния фронт подлагаше на съмнение холокоста и даваше всевъзможни поводи да бъде считан за симпатизант на нацистите. Дъщерята се пази от изрично фашизоидната риторика, благодарение на което си е построила много по-широка избирателна основа. Но и тя, и баща й, който създаде Националния фронт през 1972 г., отричат да имат идеологически различия помежду си.
Най-опасният фашизъм е със сигурност този, които не плаши с радикализирани тълпи от бръснати глави, нощни походи със запалени факли и развети знамена с пречупени кръстове. Най-опасният фашизъм за мнозина изглежда приемлив. Но идеологията на Националния фронт има само един политически цвят, и той не е нито бял, нито син, а кафяв.
Надигането на крайната десница се наблюдава на много места в Европа, но най-тревожни последици може да има засилването й във Франция. В Германия подобно развитие е немислимо поради исторически причини. Мощен пробив на крайната десница във Франция ще направи традиционните партии изключително предпазливи, което в условията на криза означава безсилие в европейски мащаб. Затова твърде много ще зависи от действията на бъдещия президент. Във Франция държавният глава съсредоточава голяма власт. Оланд вече е основният враг на крайнодесните, които ще пуснат "бял вот" в опит да подкопаят неговата легитимност.