"Пирин пее" стана на половин век

Интересна симбиоза се получи за 50-ата годишнина на събора "Пирин пее", който се проведе в местността Предел край Разлог. Ръководителите на ансамбъл "Филип Кутев" - главният хореограф Ивайло Иванов и проф. Елена Кутева-Тъпкова, бяха сред оценителите, а колегата им от "Пирин" доц. д-р Георги Гаров водеше група самодейци от Разлог. И за да бъде празникът пълен, двамата хореографи се хванаха заедно на хорото, докато чакаха техните колеги да отмарят.
В продължение на два дни самодейци показаха на четири сцени самобитността и неповторимостта на българското народно творчество. А със задачата да оценяват изпълненията организаторите бяха поканили изтъкнати фолклористи, етнолози и музикални специалисти. Освен ръководителите на ансамбъл "Филип Кутев" сред журито личаха имената на проф. д-р Лозанка Пейчева, председател на Института по етнология и етнография с музей към БАН, фолклористите проф. д-р Костадин Динчев и доц. д-р Илия Недин, преподаватели в ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград, както и Димитър Христов, диригент на оркестъра за народна музика към Българското национално радио. Над 6000 самодейци се качиха на четирите естради, а над 20 000 зрители видяха изпълненията им през двата фестивални дни.


Началото

Началото е поставено през далечната 1962 г. Тогава назрява идеята да се организират събори на народното творчество, с които да се съхрани и популяризира българското народно творчество. Първият подобен събор е проведвн през юни 1960 г. в село Граматиково, близо до Малко Търново. Две години по-късно се провежда и "Пирин пее". Едва след него идват Копривщица и други подобни прояви.
Близо 23 години - от 1962 до 1985 г., през две години поляните край Разлог се огласят от песните, танците и обичаите на местните самодейци. Но след 1985 г. съборът край Предел "умира".

Възстановяването

След 1985 г. съборът "Пирин пее" престава да се организира незнайно по какви причини. Идват демократичните промени и улисани в други грижи, обществото и политиците не обръщат необходимото внимание на българската култура. Едва през 1997 г. се възстановява традицията в Предела да се събират самодейци и да показват позабравени песни и ритуали. Интересното е, че настоящият президент Росен Плевнелиев, докато бе на паметника на Илинденци, на няколко километра от поляните на събора, обяви че е сред неговите възстановители. 

Настоящето

Тази година "Пирин пее" чества 50 години от основаването си. На него над 6000 самодейци показаха, че българското народно творчество го има и ще го има и занапред. Един от доайените на събора е Живко Славков. Мустакатият самодеец от село Голешово е един от основателите на МФГ "Голешовски фантове", "Веселяци" - Благоевград, музикант. Единственото издание, което е пропуснал, е през 1967 г., защото по това време е бил войник.
Не само сред участниците има подобни доайени.  Професорите Костадин Динчев и Илия Манолов са едни от основателите и дългогодишни членове на журито. Журираха и последното издание на "Пирин пее".

Бъдещето

Както се казва, то е в ръцете на младите. Едни от тях са Живка Чонова и приятелката й Теодора Катончева. Двете млади дами са израснали по сцените на "Пирин пее". Завършили са музикална педагогика в Благоевградския университет. И тази година, вече абсолвенти, отново са на сцената. Но  какво ли е тяхното професионално развитие? Живка работи в благоевградско кафене, а Теодора -   временно в читалището на Якоруда, откъдето е родом. Двете са специалисти в музикалната сфера, но едва ли могат да намерят работа по специалността си. И какво им остава? Да търсят препитание в големия град - т.е. София, или да си дирят късмета в чужбина.
Що се отнася до българското народно творчесто, както каза доц. д-р Илия Недин, "Пирин пее" ще го има, докато ги има тези млади хора, които се изявяват по сцените.



Най-добрият танц на ансамбъл "Пирин"


Мъжки танц


Бъдещето на "Пирин пее"


По време на галаконцерта