Юруш, на кюфтетата!

Вървят си двама гладни и безпарични приятели и си говорят:- Интересно, има ли таблетки против глад? - Има, само че са големи. - А помагат ли? - Помагат. - Как се казват? - Кюфтета. 
След огласените вчера от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата цени на хранителните стоки, големите таблетки може да се превърнат в основното ни препитание, ако искаме да не умрем от глад.
Защото Дянков може да дуе бузи като Писанчо Воробянинов и да се хвали по света и у нас с финансовата ни дисциплина, стабилност и ниската инфлация, но тия работи нас не ни греят. А вече нямаме сили дори и бузи да издуем. Защото годишната инфлация може и да е 3 или 4%, но основни храни са поскъпнали с 50, 40 или пък 30%. При замразените ни доходи това означава, че вече можем да си позволим да купим два пъти по-малко захар например. Горе долу с толкова трябва да намалим и консумацията на яйца. Ще трябва да ядем с една трета по-малко риба. Цените на оранжерийните домати и краставици в общи линии не ни интересуват - те по принцип не са по джоба ни. 
Обаче. Като тънка червена линия минава едно направо смешно, на фона на другите проценти, поскъпване на месото - само с 5-10%. Олиото пък даже е поевтиняло. Така че - юруш на кюфтетата! Въпросът обаче е докога, след като вчера статистиката огласи едни данни, според които българският бизнес е станал още по-тъжен и тревожен. Което парекселанс означава, че по-тъжни ще ставаме и ние.