"Случват" ли се все още класи и класови конфликти?

Има ли все още класи и класови конфликти? На тази тема Институтът за изследване на обществата и знанието при БАН организира вчера кръгла маса. Идеята на инициатора проф. Васил Проданов е да се поставят на обсъждане понятия, които отпаднаха през последния четвърт век от теоретическия инструментариум и публичния език, да се прецени има ли сериозни теоретически аргументи, които да ни накарат да смятаме, че понятията "класи" и "класови конфликти" окончателно са отишли в историята. Както и да бъдат анализирани употребяваният политически и теоретически език и тенденциите, които са стояли и стоят зад тези понятия.
"България се пролетаризира", констатира неотдавна лидерът на десницата Иван Костов, който осъществи у нас приватизацията. Аргументите му, приведени в печата, сочат, че през последните години е налице тенденция към нарастване на относителния дял на доходите, които идват от работна заплата, тоест от наемен труд.
Проф. Кръстьо Петков направи обаче съществено уточнение: "Доцентът Костов помни отлично, че теорията за пролетариата, доминираща в марксическото учение, дефинира класата на пролетариите

не само на базата на ниските доходи

но и на липсата на материални активи, на капитал. Само че в неговата статия няма и дума за това как и защо 97% от българите, лишени от частна производителна собственост при държавния социализъм, останаха в същото безправно положение и след прехода към либерален капитализъм. Добре е тази спестена истина да се припомни. Иначе ще излезе, че пролетарий в днешна България е само онзи, който е останал без работа и редовни доходи". А всъщност в резултат на вълните на приватизация и грабеж в българското общество настъпи полярно деление на 3% богати и свръхбогати собственици и 97% набедена средна класа.
Мнозина знаят, че по времето на Железния канцлер (Бисмарк) в Германия се поставя основата на задължителното основно образование (както и у нас след Освобождението). Малцина знаят обаче, че по същото време в германските училища се въвежда предмет "Понятия". Вероятно това е една от причините германците да се разбират от една дума. За разлика от българските политици - след всяко тяхно изявление говорителите им трябва да обясняват какво точно били искали да кажат. Всъщност от десетилетия се води

поход за девалвиране на ценностите

основно оръжие на който е подмяна, обезсмисляне, десемантизиране на понятията. Оказваме се в света на Оруел, където утвърдени понятия и ценности биват подменяни с "нови", "правилни" такива. Целта е разбиване на устоите на хората, за да се превърнат те в лесна плячка на кръговете, които се стремят към глобално господство. 
Масовата употреба на "пазарна икономика" например започва през 30-те години. Целта е да се подмени понятието "капитализъм", станало мръсна дума след Голямата депресия (1929-1934 г.). Двадесетгодишният опит сигурно вече ни е научил, че пазарна икономика няма и не може да има при условията на днешния капитализъм. В книгата си "Икономика и обществена цел" авторитет като Джон Кенет Голбрайт още през 1973 г. сочи, че в света доминира добре планираната икономика на олигополите, чиято власт елиминира всякакъв полъх на пазарни отношения. Какъв е смисълът от икономиката въобще, ако тя не обслужва обществения интерес, пита авторът и подчертава, че за да се спаси обществото от загиване, трябва да се възстанови пазарът, а това може да стане само чрез организирани масови действия.
"Малките и средните" предприятия, а и "грижата", която някои демонстрират за тяхното подпомагане,

също са блъф

При условията на днешния капитализъм те са обречени да загинат. Според Голбрайт, повечето от собствениците им дори съзнават, че ги създават само и единствено за да бъдат продадени. Късметлиите обаче са не повече от 5 процента. За да се съхранят "малките и средните" предприятия, изходът е създаване на регулирани пазарни отношения, подчертава Нобеловият лауреат.
По аналогичен начин понятието "растеж" идва да подмени отсъствието на развитие. "Растежът" сам за себе си е виртуален, свързан е най-вече с борсови спекулации, докато развитието винаги е материално. В монографията си "Българската икономика през ХХ век" Джон Лемпи - професор в Мерилендския университет и задълбочен изследовател на икономическата ни история, сочи, че през втората половина на 30-те години

имаме растеж, но нямаме развитие

и България остава най-бедната страна в Европа след Албания. Докато през четирите десетилетия на комунистическо управление растежът е следствие от развитието.
При откриването на тазгодишната академична година ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев алармира: "Искат да подменят нашата България - България на духа, на мисълта, на Джон Атанасов, на Златю Бояджиев, на академик Балан - с България на келепира, на еднодневки, наричани фамилиарно Иванки, Петранки..."
Симптоматично за тази подмяна е повсеместното използване през последните години на думата "случване". Смисълът й означава нещо епизодично, моментно, еднократно. Нещо, което идва случайно и бързо отминава, без да остави трайни следи. За "случването" обикновено не трябва да се полагат усилия, то идва от само себе си, независимо от нашата воля, "случайно". За разлика от противоположното "ставане", което носи в себе си смисъла на придобиване на ново качество, на постигнат успешен край, следствие от процес, тенденция, вложени усилия, често след продължителен път на развитие. Докато

 "случването" е епизодично, "ставането" е трайно

И понеже у нас нищо трайно не "става", хората трябва да бъдат залъгвани, че поне "нещо се случва". Специалистът по семантика би открил в тази подмяна щампата на течащата в момента реклама на Българо-американската кредитна банка: "Дай полет на мечтите си, върви смело напред, вкуси от приключението, наслаждавай се...". Това не бива да ни учудва. Основните прийоми и на подмяната, и на рекламата се фабрикуват в едни и същи центрове за психологическо въздействие. Хората, най-вече младите, трябва да бъдат тласкани към "случването", към приключението, към безскрупулната игра. Според правилата на по-силния, правилата на т. нар. бизнес. Груби и сурови, като в спортно състезание, в което участват само смелите и решителните. Във всяко състезание обаче резултатът е предопределен: единият отбор трябва да загуби, трябва да бъде бит и да напусне игрището. Правилата на играта се свеждат до унищожаване на по-слабите. Младите хора едва ли разбират, че повечето от тях са във втория отбор, те са обречени да загубят.
Само че животът не е игра. Смисълът на икономиката е да води до развитие. Развитие, което да облагодетелства цялото общество. Не само малка част от него. Това е основополагащ принцип на държавите в Евросъюза. Разписан е в конституциите на страните-членки. Разписан е и в конституцията на Република България: нещата трябва да стават в интерес на гражданите и обществото. Не само да ни се случват.
И така, "случват" ли се все още класи и класови конфликти? А ние какво искаме? Да става или да ни се случва?