За радостта от живота и за умората от неговото живеене

Най-новата премиера на Сатиричния театър е спектакълът на режисьора Владлен Александров "Прах в очите" по пиесата на известния унгарски драматург Дьорд Шпиро. Вечно сме в очакване кога ще станем избраници на съдбата. Всяка седмица се уповаваме на магията на шестте хиксчета, които ще ни донесат късмет. Кроим планове как да похарчим печалбата, какво да купим, с кого ще трябва да го поделим. Това се случва и с двамата герои в нашата пиеса - удрят джакпота. Да мечтаеш за нещо е лесно, но да си истински щастлив, когато то се сбъдне, е трудна работа. Двамата се оказват неспособни да превъзмогнат последиците от внезапното си забогатяване: срещу пари не могат нито да върнат обратно миналото си, нито да подредят бъдещето си. В най-щастливия миг от живота си не знаят какво да правят, отбелязва режисьорът, защото всичко това е прах в очите.
Актьорите Росица Александрова и Николай Урумов изиграват с блестящ хумор и малко тъга своите герои, които според думите на унгарската критика са "уморени от живота малки хора, през чиято глава и за чиято сметка в страната е извършена смяната на режима, които не протестират, не пишат статии, не четат модни списания и не пращат децата си в платени училища - там, където живеят, дори няма такива. Но всеки ден имат мънички мечти, цели, към които да се стремят."
Пиесата е поставена за пръв път в Будапеща през 2007 г. и оттогава се играе с успех в редица европейски страни и САЩ. Сигурно защото "Прах в очите" е пиеса за щастието, за късмета, за шанса и пропуснатите шансове, за вярата един в друг, за прехода, социализма, югославското море, заводите, безработицата, трабантите, за прекършената вяра в демокрацията, за борците, мафиотите, но и пиеса за малкия човек, за средностатистическия гражданин, за радостта от живота и за умората от това негово живеене, за голямата печалба, за надеждата за промяна, за безсмислието, за любовта и за вярата в неочакваното, за мечтата. Постановката и музикалното оформление са на Владлен Александров, сценографията и костюмите - на Петьо Начев, преводът от унгарски е на Мартин Христов.
 

Снимки Симон Варсано
Николай Урумов и Росица Александрова в сцена от спектакъла

Очакване и надежда за промяна - Росица Александрова и Николай Урумов

Радостта от живота и умората - Росица Александрова и Николай Урумов