Валентин Ганев в "Отровата на театъра"

Това е свободна адаптация на живота на Сократ. Всъщност не става дума за неговия живот, а за неговата смърт, за настъпването на смъртта му. Ето какво желая да проследя. Процеса на настъпване на една истинска смърт. Не да гледам как Сократ умира, а да усетя неговата смърт... и своята. Да изпиташ на собственото си тяло, в собствения си мозък, стъпка по стъпка, етап след етап, неумолимия ход на разтлението. И по силата на някакво миметично чудо да проникнеш вътре и да видиш, без да преставаш да бъдеш наред с това и самия себе си. О, каква наслада би изпитал тогава човек, каква наслада на познанието и как тази наслада ще започне да се разпростира, докато стигне и до най-далечните кътчета на собственото ни нещастно човешко тяло! Още не сте ми казали дали приемате моята игра? - такова предложение отправя тайнственият Маркиз Дьо (може би Сад) към актьора Бомон в постановката на Марий Росен "Отровата на театъра" от Рудолф Сирера в Народния театър.
В ролята на Маркиз Дьо Валентин Ганев е външно неузнаваем - първо скрит под каменното лице на слуга, а после облечен в розов корсет. Но, разбира се, нищо не може да скрие поразителната му способност за превъплъщение и удивителната вътрешна подвижност на мисълта и изказа. В ролята на ексцентричния аристократ, който е написал пиеса - "свободна адаптация" на живота на Сократ, и иска от артиста така да изиграе смъртта на философа, че и той, като зрител на собственото си произведение, да я усети в себе си и държи творбата му да си остане в един-единствен "екземпляр" - уникален експеримент без възможност за повторение. Валентин Ганев изявява всички страни на актьорския си талант, виртуозното владеене на психофизиката и невероятната внушаваща сила на лицедея.