Валентин Ганев в "Контрабасът"

Как се играе 200 пъти една и съща роля? Какво изисква това - упоритост, издръжливост, изключителна емоционална памет, спортменски трениниг или... инат? Все това се питам, когато гледам (за кой ли път!?) с наслада и удивление Валентин Ганев в моноспектакъла "Контрабасът". Преди единадесет години на премиерата на "Контрабасът" най-силно впечатление ми направи виртуозната външна и вътрешна пластичност на Валентин Ганев в историята за музиканта, влюбен в млада оперна дива и почти отчаян от незабележимостта на любимия му контрабас в оркестъра. Четири години по-късно на 100-ото представление на преден план излезе поразителното многообразие на нюансите в пресъздаваните от актьора емоции, спомени и визиони, а също и заразяващата непосредственост в сетивното и интелектуално внушение. Защото в тази роля Валентин Ганев смесва и омесва взривоопасна смес от комично и драматично, от истинско и въображаемо, от страст и страдание, от поразителна актьорска техника и съвършено владеене на психофизиката. Някъде към 150-ото представление вече бях сигурна, че това, което актьорът прави на сцената, е истинска магия и загадка, защото силата на внушението и на сценичното му присъствие не само че не бяха избледнели, а напротив - той беше открил нови и в този смисъл неочаквани подходи и към героя, и към историята, а също така и нови нюанси в емоциите и размислите. Признавам, че сега очаквам с нетърпение и любопитство 200-ото представление на "Контрабасът" на 30 септември, защото съм сигурна, че Валентин Ганев е открил още нови неща в тази си великолепна роля.