"Суматоха" като живот и като спомен

Голяма суматоха настава на сцената и в залата на Малък градски театър "Зад канала" още с първото появяване на Александър Кадиев в ролята на Гоца и неговата история за загубеното прасе. Същото става и когато на полегатото и хлъзгаво пространство, прилично на бяло листо с черни жилки и проядена от червей дупчица, според оригиналното виждане на сценографката Петя Стойкова, стъпват и останалите герои от Радичковата "Суматоха" и започват да разказват своите повтарящи се до безкрай истории - за избягалото прасе, което "яде" стопанина си отвътре, за лисицата, която се престорила на умряла и измамила рибаря, за жабата, която е мрачно животно и тревожи нечий сън, за циганския кон, който е едновременно хрисим и буйна ламя. Метафорите и образите на Радичков отекват като нещо добре познато, също така до безкрай повтаряно и обичано. Но едновременно с това и ново, и непознато в трансформацията на режисьорското виждане на Мариус Куркински.
Проумях, че "Суматоха" е пиеса за живота. Не осъвременявам текста, не вкарвам нови смисли. Държа да звучи както във времето, в което е написана. Текстът е гениален и във времето напред още много пъти ще бъде преоткриван. В него има регионалност в най-добрия смисъл на думата. Това е нашият дом, нашият живот, нашата страна, това са нашите близки. Този текст е изпълнен със свобода и сто процента честност. В него има дълбок хуманизъм и човешка истина, убеден е режисьорът. В неговото виждане суматохата е и живот, и спомен. Живот за вечно живите истории на хората, които търсят смисъла на битието, почудено се питат как трябва да се живее, какво трябва да се прави, как да се влезе и как да се излезе от суматохата на живота. Спомен за изгубената способност да говорим, да споделяме, да бъдем заедно и за изчезналия някъде по пътя стремеж към непостижимото. В този изведен по своеобразен, но ярко театрален начин баланс между живота и спомена, се очертава духовното пространство на този спектакъл. Чрез тази своя "Суматоха" Мариус Куркински пренася през времето мисълта за вечната подвижност и изменчивост на истината и живота, като я прочита през своя театрален разум и емоция. Памет за близкото минало, разум за едно театрално представление, воля за това театърът да продължи. Воля да продължим паметта и разума, добавя той.
Именно тази воля театърът да продължи се вижда ясно изразена и пълноценно изиграна от младите актьори Александър Кадиев, Никола Мутафов, Симеон Бончев, Стоян Младенов, Владимир Зомбори, Евгени Будинов, Владимир Димитров, Антоний Аргиров, Александър Димов, Иво Аръков, Албена Михова, Таня Пашанкова и Христина Караиванова. Защото във виждането на режисьора героите на Радичковата "Суматоха" са млади, търсещи и изпълнени с въпроси към живота и към света. А понякога и с неочаквани превъплъщения и реакции като Бързата кафява лисица в изпълнение на Христина Караиванова, която се стрелва и изчезва, като символ на хитростта, на красотата, на загадката, на жената прелъстителка и на съдбата, която добре стреля с пушка, облечена в прочутата бяла рокля на Мерилин Монро или пък пееща джаз. Но и като Зеленото дърво в изпълнение на Таня Пашанкова, което се възражда с нов плод и завинаги остава да живее извън суматохата, като символ на надеждата и любовта.