Дуелът на Курубаглар

Рътлината Курубаглар, въпреки варваризма на името си, е едничкото място в околността на София, дето человек може да намери зелен шумалак, сянка и да чуе как шушне гората. Тя е като оазис в тая степна равнина, изгоряла, тъжна, гола като длан лете. Над София тогава постоянно стои един облак прах като дим над бойно поле, който очаква само дъжд или вятър да се пръсне. В подобни марани еснафите хора и простата класа от софиянците, щом дойде празник, бягат със семействата си на Курубаглар - за разходка, понеже не им дава ръка за Княжево, Версайлът на софийската чиновническа аристокрация, така описва местността Иван Вазов в своите разкази. Но на Курубаглар, отново в произведение на Вазов, се случва и нещо съвсем необикновено - дуел. Дуелът е явление необичайно и странно за българския бит и душевност, и поради това най-вече смешно. Да застанат двама души да се стрелят, и то за какво - за една жена или пък за едната чест... Смешно, нали? Така поне изглеждат героите и ситуациите в една от най-ярките Вазови комедии "Двубой". Пишман поетите Чушкаров и Драгалевски, запалени по "високите" чувства, не могат да се сдържат и си обявяват дуел на Курубаглар (днешен Лозенец) край София.
Пиесата на Вазов е на повече от 100 години, но продължава да е актуална със сатиричния си поглед към глупавите прояви на честолюбие и псевдоинтелектуалност и предизвикващите ведър смях слабости и недоразумения, в които изпадат героите. В постановката си в театър "Възраждане" (където пиесата, кой знае защо, е преименувана на "Дуелът") Йосиф Сърчаджиев поставя акцента именно върху иронията спрямо героите и "страстите" в комедията, защото според него "и в днешния ден ние с вас също сме герои в тази усмихната драма, наречена "Дуелът". Само дрехите ни са други. Не се ядосвайте от моето твърдение. Вижте пиесата и помислете. Не се мръщете, а гледайте на себе си с малко повече самоирония. Тя е по-добро оръжие от злобата. Или, както е казано, ако човек се смее над себе си, винаги ще има над какво да се смее. Точно към това ни приканва с усмивка и мъдрост, старият младеж Иван Вазов."
В представлението, изградено интелигентно и с премерено чувство за хумор, главните герои в прословутия двубой на Курубаглар са Анатоли Лазаров в ролята на Чушкаров и Петър Лъджев като Драгалевски. Причината за двубоя - прекрасната певачка госпожица Амалия, е Ивет Радулова, умопомрачително смешната г-жа Трифкович е Мирослава Върбанова. Партнират им още Роберт Янакиев, Филипа Балдева, Надя Конакчиева, Георги Златарев, Боян Младенов и Емил Добрев. Музиката е дело на Петя Диманова, която е подготвила интересна компилация от мелодии и ритми от началото на ХХ век, а сценографията и костюмите са на Невена Белева.