Две шепи изборна вода

С успеха на генерала от авиацията времето на висшия пилотаж не изтича. Напротив, тъкмо сега идва ред на най-сложните изпълнения в политиката. Първо - по отношение на самата изборна победа. И едновременно с това - по класическия въпрос какво да се прави.
Триумфът на неизвестния доскоро кандидат отприщи такава вълна от коментари, че интерпретацията на случилото се почти стана по-важна от самите факти. Внушава се, че изборният резултат е личен успех на Румен Радев, сякаш БСП е била пасивен наблюдател от момента на номинацията му до деня на балотажа. При това твърдението се обосновава не толкова с персоналните му качества, колкото с попадането му, едва ли не случайно, в обувките на несистемния играч - роля, все повече носеща плюсове не само в малки страни като нашата, но дори и в суперсилата отвъд Океана.
В някаква степен това, разбира се, е така. Миналата събота и тази колонка оповести предположението, че щом след руската революция у нас избухна Войнишкото въстание, след американската е ред на Генералското. Откъсването на политиката от очакванията на избирателите породи буксуване на демокрациите в световен мащаб, което няма как да не наложи своя отпечатък и в България. Недоволството от начина, по който функционира системата, не може да бъде преодоляно или поне намалено с фигура, която дълги години е част от нея, па макар и като личност тя да е изрядна. Ето защо в тази ситуация издигането на партиен кандидат беше обречено на неуспех. Генерал Радев беше истинска находка, чиято стойност мнозина осъзнаха едва след първия тур. Той се вписа чудесно в ролята на несистемния играч, но не просто защото това сега е световна мода, а и - най-вече - поради личните си качества. И други претенденти се самопрепоръчваха за борци срещу статуквото, но получиха далеч по-слаби резултати. Което показва, че персоналният принос на генерал Радев за победата е огромен.
Същевременно кандидатурата му нямаше да бъде печеливша, ако в този конкретен момент не бе подкрепена от партия тъкмо като БСП. С нейните многобройни структури по места, със солидната все още членска маса, с верните симпатизанти, нахъсани най-сетне да стигнат до победата. Ето защо успехът на Радев е безспорен успех и на БСП. С друга политическа сила сега той нямаше да стане президент. Вярно е и обратното - социалистите нямаше да стигнат до "Дондуков" 2, ако типажът на кандидата им беше различен от този на генерала. "Позитано" 20 намери точния човек, който да материализира на наша почва световната тенденция за гласуване срещу статуквото.
С новия държавен глава БСП може да получи онзи тласък, който й даде победата на Първанов преди 15 години. Тогава тя излезе от парламентарните избори разгромена, на трета позиция и едва със 17% от гласовете. Но само няколко месеца по-късно успехът в президентската надпревара я върна в играта за близо 10 години. Сега резултатът на генерал Радев не просто прекъсва поредицата от почти дузина загуби на БСП, но и прехвърля политическата инициатива в ръцете й. Червената партия вече върви напред с две шепи, пълни с изборна вода. В едната са традиционните й гласоподаватели, чийто брой се свива или набъбва според посоката на махалото и качествата на личностите, с които се търси доверие. В другата са стотици хиляди, предпочели на първия тур кандидата на ГЕРБ, на патриотите или на други партии. Тези избиратели не са леви, но са срещу статуквото. Мотивирани са от характеристиките на Радев като личност и/или от амбицията да накажат управляващите и особено премиера Борисов.
Оттук нататък е нужен наистина висш пилотаж, за да бъде извлечена максимална полза и за страната, и за левицата. Борисов вероятно ще се опита да копира сценария от 2013 г. и да се върне на бял кон. Не е ясно дали в толкова кратък отрязък от време ще успее повторно да подведе публиката с мисията си на спасител. Ясно е обаче, че победителите трябва да бъдат изключително внимателни, за да не му подаряват аргументи в тази посока.
Сега БСП е по тънкото въже между двата стръмни бряга на Големия междуизборен каньон. Но, за разлика от еквилибристите, вместо с прът, тя пристъпва с две шепи изборна вода. Задачата й е да пренесе колкото може повече по рисковото трасе. Ако пази предимно едната шепа, ще изпусне другата, и обратно. Налага й се да е умел балансьор, но не чак въжеиграч. Да не отблъсква новите избиратели с непремерени думи и действия, но и да не демотивира традиционните с неподходящи решения или фигури. Да бди за всяка капка, но ако някоя побегне, да не скача в бездната да я догонва, тъй като ще изтърве другите, които са все още в ръцете й, а те са повече.
Балансът с две шепи изборна вода не е лесен, но е наложителен. Защото тази вода е жива, дошла направо от извора на желаната от два милиона избиратели промяна. А с опазването й Генералското въстание ще избегне съдбата на Войнишкото.