За доверието

България сякаш е сред малкото държави по света, които не пазят докторите си, не пазят доброто им име, не ценят професията им. Имаше един вътрешен министър, който от парламентарната трибуна посочи с пръст като престъпници лекари. И комай от там започна уронването на авторитета им и насаждането на недоверие у обществото към белите престилки.

Днес сме свидетели на друга нелицеприятна случка - екипът на болницата, която по стечение на обстоятелствата прие първия болен от КОВИД-19 у нас и година и половина лекува стотици, е на протест. Добър или лош, злоупотребил или наклеветен е шефът й, ще решават онези, които имат правото да отсъдят дали човек е виновен или не. Но да се петни имиджът на болници, които десетилетия са били стожер на българското здравеопазване, не е на добро за... българската демокрация. Нека не забравяме: българските лечебни заведения са търговски дружества. Подобно на супермаркета, те трябва да имат печалба! Преди повече от 20 години така устроиха българската здравна система политиците. И най-малкото е парадоксално днес един от "родителите" на тази система да иска тя да работи по по-различен начин от замисления. От един здравен министър гражданите очакват да бъдат защитени правата им, да имат достъп до добре устроена система, която да гарантира в най-висока степен здравето им. А медиците очакват защита на авторитета и правата си, на добри условия на труд. 

Днес нещата изглеждат спокойни, хората нехаят за КОВИД-19, разрешено им е, ако са ваксинирани, да ходят без маски (не може в асансьора да искаш сертификат на спътника си - просто се правиш, че му вярваш, че е ваксиниран). Ала какви подводни камъни крие това безогледно разхлабване на ограниченията, ще стане ясно след месец-два. И тогава настроеното срещу белите престилки и болниците общество отново ще моли: "Докторе, искам да живея, помогни ми!" И никой няма да пита кой, как и защо е устроил така системата на здравеопазването. Но после - да му мислят политиците!