Време е за левия марш

Вярвам, че след четвъртвековното прекъсване в България левият марш отново ще дойде. Помня как от 9 септември 1944 г. изстрадалият ни народ тръгна по него. В края на Втората световна война беше затънал в сиромашия до шия. Купонна система за хляб, месо, захар, газ, дрехи, обувки. Идеята на Георги Димитров и БКП за 10-15 години да постигнем това, което други народи са направили за столетие, завладя народа и той извърши чудеса. Без външни заеми и инвестиции селяните кооператори създадоха модерно, механизирано, високопродуктивно животновъдство и полевъдство, селата грейнаха с нови къщи. Работническата класа нареди България до страните със съвременна индустрия. Българските железници бяха електрифицирани преди чехословашките. Българите първи на Балканския полуостров гледаха телевизия.
Ето как левият марш вдигна на щурм мало и голямо, роди младежки бригади, ударници, орденоносци, герои на социалистическия труд. За образованието, науката и изкуствата настъпи златен век. Писатели, поети, артисти, певци и музиканти създадоха класически произведения. За да го няма това вече повече от 25 години, БСП трябва да признае пред народа своята вина. Най-напред партийният елит абдикира от левия марш, от отговорността да запази нещо от втория златен век на България. Тръгна да реформира тоталитарния в демократичен социализъм и от него не остана камък върху камък.
Дойде време хората да се убедят, че няма по-голямо зло от либералната пазарна икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни, създава корупция и престъпност. Арендаторското земеделие ражда милионери и превръща райската ни градина в пустиня. Реформите в пазарната икономика са хвърляне на камъчета в блатото, които разкрякват само жабите. В него трябва да се хвърли голямокалибрена бомба, да се разлетят парчета от пазарната икономика, да се потърси и намери опора в собствените сили на народа. За да намалее безработицата и бедността, България да спре да внася от чужбина това, което земята ни ражда и златните ръце на народа могат сами да направят. Това няма да стане бързо и лесно, но от днес, утре и годините напред натам да вървим.

Благой Михайлов, София