Светилникът на вярата и душата

Наистина да се постави "Железният светилник" на театрална сцена в началото на ХХI век е огромно предизвикателство и голям риск - предизвикателство, защото произведението е дълбоко, изконно човеколюбиво и българско, и риск, защото в съвременния ни живот светилникът на вярата и душата грее с малко колебливо пламъче. А също и защото съвременният театър отдавна не посяга към проблемите на единението, любовта и творчеството. Може би защото в постмодерната епоха това са думи, които вече не означават нищо...

Дилемата на страданието - Антоанета Добрева-Нети и Татяна Цветкова

Но ето че режисьорът Асен Шопов приема това предизвикателство и рискува чрез постановката си на сцената на театър "Българска армия" да докаже, че "запалването на "железния светилник" разпръсква мрака в душите на героите, събужда националното самосъзнание, жаждата за живот, свобода и творчество. Ето защо днес, когато нацията се тресе от противоречия, когато се топи като свещ и живее с мисълта за оцеляване, натоварена с чувството, че всичко се разпада, че децата ни изоставят и какво ли не още... именно днес няма по-подходящ автор и по-нужно заглавие, което театърът да отправи като послание към своите зрители". Сред полумрака на строгия и изчистен декор, напомнящ иконостас, се развиват няколко сюжетни линии: за споделена и несподелена любов, за живот и смърт, за вяра и неверие, за истина и душа, за светлината на творчеството и за мрака на неистината.
За внушението и истинността на спектакъла си режисьорът разчита на актьори като Васил Михайлов в ролята на Стоян Глаушев, Татяна Цветкова в ролята на Султана, Александра Сърчаджиева като Катерина, Ангел Генов като Лазар, Антоанета Добрева-Нети в ролята на Ния, Йоана Буковска като Божана, Явор Бахаров в ролята на Рафе Клинче. Едно от големите достойнства на това представление е постигнатият актьорски ансамбъл, единната стилистика на сценичния живот, пресъздаден още и от Милен Миланов, Тигран Торосян, Меглена Караламбова, Георги Кадурин, Иван Ласкин, Стефка Янорова, Иван Налбантов, Елена Райнова, Георги Новаков, Никола Гълъбов, Мирослав Пашов, Стойко Пеев.
Дали този сценичен прочит на "Железният светилник" е изключително необходим, както смята режисьорът, ще покажат времето и публиката. Но това, че "този красив текст на Димитър Талев е библия на Българското възраждане, библия на консолидацията на народната енергия, на народния потенциал, на всичко, което може да се събере в усилията за демонстрация на национално самосъзнание", е усетено и пресъздадено в спектакъла, е сигурно.