Роженският събор - бизнес по нашенски

На 15 август тръгнахме за събора на Рожен. Взехме си храна, отгледана от нашата градинка. Вече се стъмваше, беше към 21.00 часа, когато стигнахме. Беше пълно с коли, нямаше табели, нямаше указания. Два автобуса полиция и жандармерия охраняваха пътя. Попитах момче със светлоотразителна жилетка и надпис "Охрана" къде можем да оставим мотора и дали се плаща за къмпингуване с палатка, той отговори, че не знае. Стигнахме до неголям квадрат трева, ограден с бяло-червена лента и с малка табела, написана на кашон: "Вход палатки". Срещу него в оградено пространство на летен стол се бе опънала дама, която почиваше. Оградена с бидони и бидончета с канелки, от които бе ясно, че можеш да се измиеш. Зад тях стърчаха ЕКО ТОЙ за хигиенни нужди.  Попитахме къмпингуващите клиенти колко пара е всичко. Отговориха ни, че на вечер за палатка взимат 15 лв., а в замяна осигуряват санитарен възел. Две вечери на тоя палатков лагер излизат 30 лв. А отсреща на баира, където не е заградено, попитах. Там вероятно не се плаща, рекоха. Няма вода, няма тоалетна, няма никакви услуги. Няма и табели, нито обозначение, че е частен имот.
Разпънахме палатката на празната поляна. Около нас имаше още две коли - семейство от Пловдив и група веселяци, избягали от платения паркинг поради гъстотата му.
Настанихме се по тъмно и след кратка вечеря се запътихме към истинското събитие. От сцената се лееше народна музика, живата верига от хорски тела се извиваше пред сцената. В разгара на веселбата удари полунощ. Прибрахме се в палатката и веднага заспахме. В 9.00 сутринта мъжки глас ни събуди с въпрос - платили ли сте? Не сме - одтоворихме, беше тъмно, нямаше табели. "Отиваш ся при организаторката и плащаш 30 лв., щото вече сте спали, това е общинско място, та и за днес!" Събрахме палатката набързо, без никакво намерение да даваме пари за полянката, и огорчени напуснахме Рожен, който ни изпрати с девиза "От българско по-българско".

Десислава Цветанова