Мама да стачкува!
/ брой: 46
Аида ПАНИКЯН
Честит празник, жени на България - майки, съпруги, сестри, дъщери!
Честит празник, независимо дали 8 март води началото си от протеста на шивачките и текстилните работнички през 1857 г. в Ню Йорк срещу лошите условия на труд или от "Марша на празните тенджери" през 1901 г. в Чикаго (стр. 2). Днес хиляди жени по света ще получат телефонни обаждания, съобщения, красиви букети, картички, подаръци, с които някой иска да каже: "Благодаря, че те има!" В един от 365-те дни на годината! Пак е нещо.
Днес всяка жена, ако има възможност, би могла да излезе поне за малко от неблагодарната роля на предана майка, съпруга, домакиня или на служителката от комедията "Мама стачкува". Наивен филм, който води до размисли дали женската работа има край, дали някога ще има поне признание и благодарност за огромните усилия, която полага всяка жена да върти къщата и да изкарва пари. Неволно подсеща за времето, когато мъжете казваха: "Искахте еманципация, имате еманципация". Но така и не стана ясно на обществото, че еманципацията не е само работа наравно с мъжете, а и равно заплащане за еднакво свършена работа. Еднакъв шанс за израстване в кариерата. Отсъствие на въпроса "Имате ли малки деца? Планирате ли да забременеете" при интервю за работа.
Български синдикати още в началото на ХХ век са повели борба за равнопоставеност на половете. В Народното събрание още през 1917 г. се говори за равно заплащане на женския труд.
За неравнопоставеност най-често се говори в навечерието на 8 март. И днес пак данните за безработицата засяга най-вече младите жени. 53% от пенсионерките ни пък са заплашени от бедност и социално изключване. Разликата в заплащането на женския труд в сравнение с мъжкия започва в младостта около 6% и пада с годините. Когато жените са над 35 г. ножицата в заплатите вече е средно 17,5% надолу...
Този разговор винаги е постфактум. Решение няма, защото жените са склонни да работят повече за по-малко пари. Повсеместно във всички сектори.
Продължават ли десетки български жени да работят по 10-12 часа в малки шивашки цехове срещу минимална заплата? Колко от тях не са получавали пари от месец-два-три? Колко струват на държавата или на работодателя болничните заради физическо или психическо насилие в дома или на работното място? Колко момичета нямат достъп до образование, за да са неплатени работнички у дома? Колко майки са оставени да се справят сами в трудната икономическа ситуация без адекватна подкрепа от работодатели и държава?
Изследвания в тази сфера дават стряскаща статистика - ако се остойности домакинският труд - чистене, пране, гладене, готвене, гледане на деца и пр., това би увеличило БВП с около 30%.
Алтернативата е... мама да стачкува. Близо век и половина след нюйоркските шивачки.