В памет на баща ми написах книга за живота му

Инж. Светла Симеонова е специалист по микроелектроника, като дълги години работи по специалността си. Преди около два месеца обаче тя написа и издаде книга за баща си под заглавие "Ген.Владимир Симеонов - Хроника на един достоен живот".


"В общуването с турското население много му е помагало това, че се е запознал с Корана, с трудовете на Кемал Ататюрк, срещал се е и с поета Назъм Хикмет"


- Как се ради книгата, посветена на баща ви?
- На 2 октомври 2010 г. баща ми ген. Владимир Симеонов напусна този свят. Обикновено хората оставят след себе си някои недовършени дела и в личния архив на баща ми намерих бележки по замислена от него мемоарна книга със заглавие "Хроника на моя живот". Реших аз да я напиша. За мен като негова дъщеря това бе въпрос на чест и изключително предизвикателство, тъй като не съм професионалист в тази област.
Книгата представлява хрониката на един достоен българин - генерал Владимир Симеонов. Неговият дълъг 90-годишен житейски път минава през три епохи от развитието на България. По волята на съдбата той е непосредствен свидетел и даже участник в редица исторически събития. И винаги се е отнасял принципно, разумно и смело, в интерес на нашия народ и държава.
Книгата се състои от 3 части. Първата представя живота и дейността на баща ми. Втората, наречена "От личния архив", представя два материала, разкриващи Шуменския период на работа на ген. Симеонов и първото представяне на български музейни съкровища в Париж, и по-точно - в прочутата галерия "Шарпантие". Тази задача му е възложена от българското правителство и той се е справил блестящо. Третата част съдържа спомени и оценки на колеги, роднини и приятели за него и неговия живот.
- Вие не си ли спомняте нещо от професионалната дейност на баща си?
- Татко обикновено не говореше вкъщи по служебни въпроси, но бе много отдаден на работата си. Ако не бе така, би ли изминал такъв дълъг маршрут на служебната си дейност: Радомир, Трън, София, Шумен, Пловдив, Враца, Видин, София. Майка ми благородно и стоически понасяше неудобствата на промяната на местоживеенето и работата й. Аз само за времето в прогимназията смених четири училища.
Бих искала да цитирам думите на о.р. полк. инж. Иван Христов, казани от него на представянето на книгата: "Участвал съм многократно в проверки на Националните стратегически обекти на страната по обезпечаване на тяхната сигурност и физическа защита. В групите се включваха служители от всички служби на МВР - Държавна сигурност, Народна милиция и Противопожарна охрана. Преди заминаването ни генералът, тогава зам.-началник на Дирекцията на народната милиция, ни приемаше за инструктаж в кабинета си на "Лъвов мост". Впечатляваше ме с това, че беше широко скроен човек, спокоен, уравновесен, с благ изучаващ поглед. Даваше своите указания компетентно и ясно, без да повишава тон. Заради тази му човечност и скромност той беше обичан от своите подчинени и колеги. Давам си сметка, че суровият живот на борба и утвърждаване на социалистическите идеи са изваяли характера и поведението на този прекрасен човек, пример за поколенията". Ето такъв беше баща ми.
- Той е работил в системата на МВР при колективизацията на селското стопанство, при възродителния процес. Не са ли го обвинявали за нещо след демократичните промени?
- Разбирам подтекста на въпроса. През целия си живот Владимир Симеонов е верен на своя идеал за справедлив обществен строй. Той е убеден привърженик на лявата идея. По време на службата си в МВР проявява изключително чувство за отговорност, лоялен е към работата си. Едновременно с това е принципен, честен и етичен човек.
"Имахме голям късмет, че началник ни беше Владимир Симеонов, който налагаше над всичко принципа на обективност и законност. Не даваше косъм да падне от главата на уличените в политически престъпления. Имаше служители, които се опитваха да се престарават, но не получаваха поощрения за това. Владо Симеонов ни налагаше да не бъдем партийно пристрастни, а да търсим истината", казва за него Димитър Сотиров, който през 1948 г. работи в Околийското управление на МВР-Радомир заедно с баща ми.
Той е бил и началник на МВР в Коларовград, сега Шумен. Окръгът включва и околиите Нови пазар, Преслав, Търговище, Омуртаг и Попово. Преди да навлезе в работата си, татко се е запознал с Корана и трудовете на Кемал Ататюрк, което много му помага при решаването на проблеми, свързани с турското население. Запознава се и със световноизвестния турски поет Назъм Хикмет, който е избягал от турски затвор и се укрива в Москва. Бил е 20 дни в Шуменски окръг заедно с голяма група журналисти и фотографи от редакцията на Радио Москва.
Години по-късно, през една януарска вечер на 1990 г., наблюдавахме в къщи по телевизията голям митинг пред катедралата "Александър Невски". Възбудени протестиращи хора искаха да им се възстановят тюркоезичните имена. Мама попита татко дали да очаква да чуе името си сред участниците във възродителния процес. "Не!" - категорично отговори баща ми. И допълни, че ръководството на МВР е било наясно с мнението и отношението му към възродителния процес и затова не е бил включен в екипите, които са го осъществявали.