С такси до края на света, или пътувания по поръчка

Автобуси, тролеи, трамваи, маршрутки, метро... всекидневно, спазвайки натоварения си график или със закъснение превозват хората по съответните направления. Но често възникват ситуации, когато спешно, много бързо и извън разписанието и дестинациите на градския транспорт на някого се налага да се окаже на определено място. Тогава по цял свят такситата се превръщат в незаменими превозни средства, които и в дъжд, и в пек, и в студ са в услуга на клиентите. И нека в навечерието на 22 март, който е включен в календара като Международен ден на таксито, разберем нещо повече за историята на платените индивидуални пътувания по поръчка.

Според статистиката около 70% от хората поне веднъж са ползвали такси.
А всичко е започнало още в Древен Рим, където на оста на колесницата се закрепял някакъв съд, в който след определено разстояние (горе-долу 200 метра) хвърляли малък камък. Стойността на пътуването и заплащането се изчислявало според броя на събраните късове. Любопитно е също, че през ХVIII век предприемчив французин започнал да дава под наем впрегнатите в луксозни и по-обикновени каляски коне. Така фиакрите, както наричали този обществен превоз за платежоспособното население, и до днес се смятат за първообраз на такситата.
В началото на Първата световна война - през септември 1914 г., когато германската армия доближила Париж, французите мобилизирали над хиляда градски таксита, които прехвърляли допълнителни сили на фронта. В резултат на битката при река Марна бил провален германският план за настъпление, ориентиран към бърза победа на Западния фронт и превземане на френската столица. А колите, допринесли за победата, останали в историята като "марнските таксита".
След края на Втората световна война, заради трудното положение с бензина и недостига на автомобили, доста страни в Европа залагат на велосипеди. Колелета със закачени към тях каляски за пасажери се превръщат в предпочитани таксита, като и до днес подобен платен транспорт може да се види в доста държави. Такова превозно средство се приема като нещо доста екзотично най-вече от туристите.
Рикша е вид такси, разпространено предимно в Азия. Всъщност това е нещо като каруца с две колела, теглена от човек. Идеята за рикша принадлежи на трима японци - Йосуке Идзуми, Токудзиро Судзуки и Косуке Такаяма, които през 1870 г. получили в Токио официално разрешение за създаването и продажбата на такъв вид каляски. Според някои данни само две години по-късно в столицата на Страната на изгряващото слънце има около 40 хил. рикши и те са основният обществен транспорт по това време. През 1896 г. броят им нараства на 210 хиляди. С появата на автомобила числото им значително намалява - на близо 13 хил., а в днешно време в Япония, Индия и Китай те основно са атракция за чужденците.
Добре е да се знае, че жълтият е избран за отличителен цвят на такситата в началото на XX век от компанията Yellow Cab, която произвеждала автомобили, предназначени само за платен превоз на хора и багаж. Според друга версия идеята такива коли да са жълти и червени принадлежи на Renault - производител, който пръв пуска в родната си Франция специална серия за частно транспортиране на пасажери. Мотивът за тези автомобили да се изберат ярки оттенъци се свеждал до простия факт, че се забелязват отдалеч. А напоследък психолозите повтарят, че жълтият е цветът на радостта и доброто настроение, способен да премахне чувството на умора и сънливост. Червеният пък е свързван с енергията, силата, властта и т.н. Дали обаче тези характеристики важат и за боядисаните в подобни нюанси таксита, науката (все още предпазливо) мълчи.
Първите черни квадратчета, разположени върху колите, превозващи пътници срещу заплащане, се появяват през 20-те години на ХХ век в Чикаго, благодарение на американската компания Checker. Целта е да се различават обикновените автомобили от такситата. Символиката е заимствана от прочутия знак, с който се отбелязва финишът при автомобилните състезания. Така квадратчетата не само привличат вниманието на потенциалните клиенти, но и подсъзнателно се цели да предизвикват асоциации за скорост и бързина.
Любопитно е също, че австралийските таксиметрови шофьори са задължени да имат в колата... наръч сено! И това изобщо не е шега - на нарушителите се отнема лицензът. Работата обаче е там, че става дума за закон, останал без промяна от времето, когато таксито още било теглено от коне, а сеното служило за "гориво" на животните.
Най-скъпо се плаща за частен превоз в Англия. След прочутите лондонски таксита се нареждат италианските, знаменити и с импулсивните си шофьори, следвани от германските, които, освен че също се смятат за доста солено удоволствие, возят предимно на бели дизелови мерцедеси E-класа. Най-евтин е превозът в Китай - за 10 долара може да се обикаля с часове. Има и още една особеност в Поднебесната империя - 30-40% от шофьорите на такси са... жени.
В атракция се превърнал наскоро колегата им от Индия, който управлява автомобила си само на задна предавка. Прави го толкова умело и бързо, че, за да се повозят в колата му, на желаещите се налага да чакат на опашка. А причината за този начин на придвижване е доста тривиална: веднъж шофьорът не могъл да превключи скоростната кутия и го домързяло да я ремонтира. Оттогава чудното такси навъртяло 12 хил. км, движейки само назад, като успява да вдигне до 40 км/ч и доста умело да лавира в задръстванията. Липсва обаче информация как реагират от местния КАТ на такова ексцентрично решение за управление на кола.
Един от американските таксиджии пък се прочул, след като намерил на задната седалка на автомобила си чанта с диаманти на стойност 350 хил. долара. Водачът положил огромни усилия, за да открие разсеяния притежател на багажа. Оказало се, че бижутата принадлежат на ювелир от Ню Йорк, който се отблагодарил на честния човек, като му подарил гривна с елмази и 10 хил. долара. Шофьорът обаче заявил, че думите на благодарност, изречени от щастливия бижутер, значат много повече от парите.


Превоз без шофьор в колата

Личeн aвтoмaтичeн тpaнcпopт или такси без шофьор се очаква да ce пoяви в Дyбaй пpeз cлeдвaщитe двe гoдини, пишe Gulf Nеws. Cиcтeмaтa РRТ е предназначена за виcoкотехнологичен превоз, осъществяван c пoмoщтa нa мpeжa oт cпeциaлизиpaни пътeки. Рaзpaбoтвaт се oт 1953 г., нo изпълнeниeтo им e ycлoжнeнo oт бeзoпacнocттa нa движeниeто.
Подобен вид тpaнcпopт е в тecтoв peжим в cтoлицaтa нa OAE Aбy Дaби. Превоз без шофьор в колата дeйcтвa на лoндoнcкото лeтищe Хийтроу от 2010 г. Седан, който обслужва пътници напълно автоматизирано, се появи в южнокорейски университет. Автомобилът, наречен Snuber, се движи с до 30 км/ч в кампус с площ 4109 кв. м и през последните 6 месеца не е регистриран нито един инцидент. Колата работи с мобилно приложение, създадено от студенти на вуза.