Обработка на трофеи от сафари

Разказано от Васил Кинов

Васил Кинов е роден на 11.08.1954 г. в София. Завършил е ВИИ "Карл Маркс" през 1976 г. Работил е в Държавен комитет по планиране до 1989 г. Генерален директор на "Пирин турист" до 1992 г. Оттогава е в частния бизнес. Семеен, с две деца, ловец от 1988 г.


Сафари е всеки лов в чужбина, но обикновенно се свързва с Африка.
Финалът на лова е сложна бюрокрация. Пишат се протоколи на коя дата, в колко часа, в коя област е отстреляно животното и т.н.
Българските ловци, тръгвайки на сафари, трябва да са наясно, че не могат да се върнат със своите трофеи. На черепите с рога и кожите се извършва фито-санитарна обработка, след което отлежават в депа и складове минимум 6 месеца.
Опаковат се в дървено-картонени кутии с големина на 3-4 телевизора. Вътре обработените с химикали рога и осолени кожи, сгънати като покривки, са в найлонови опаковки. Между тях има стърготини и хатиени остатъци, за да е гъвкава конструкцията.
Придружени със сертификати, пристигат в България най-рано след 12 месеца или дори, както е обикновенно, след година и половина. Никой не трябва да бъде по-амбициозен от реалностите.
Няма вероятност трофеят да бъде подменен. Това е ангажимент на фирмата, приела ловеца. Ако си позволи да го направи, ще провали бизнеса си, тъй като веднага се разчува в гилдията на ловците. Трофеят може да бъде загубен, тъй като растоянието е 13 000 км и се ползват 4-5 транспортни фирми. Те нямат пряко отношение към лова и за съжаление никога нашият ловец няма достъп до тях.
Например директни доставки от Зимбабве и Намибия за България няма. Обикновенно маршрутът е през Йоханесбург и оттам до Турция или Германия. След 12 сафарита нямам загубени мои или на колегите ми трофеи.
Сафарито обогатява със знания и опит, които не могат да се получат от книгите, телевизията и пресата.