Ловът е изкуство

Борис Крумов

Борис Крумов е роден 15 март 1923 г в с. Остров, Оряховско. Работил е като журналист във вестниците "Народна армия" и "Септемврийче". Бил е главен редактор на вестник и списание "Антени". Автор е на 20 книги, превеждани на 5 езика. Ловец е от 1947 г. Два пъти е ловувал в Усурийската тайга, на о-в Сахалин и в Чукотка.

Ловът е изкуство, при което се изисква спокойно сърце, уравновесена нервна система, точно око и уверена ръка. Той е и среща с изключително интересни хора.
Случката ми с най-голяма тръпка беше преди години на лов в Странджа. Стоях на пусия сред храсти и видях глиган да лети с бясна скорост към мен. Успях да стрелям само веднъж. По-нататък не помня. Свестих се, усетих, че лежа по гръб. Над мен се бяха надвесили моите другари. До мен проснат огромен глиган. Аз съм го убил, но той ми е строшил крака. Мъките бяха големи. Откараха ме в болница, а след това линейката закарала глигана у нас. Един ден жена ми идва на свиждане и се жалва: "Омръзна ми. Откакто докараха прасето вкъщи, всяка вечер идват твои приятели. Носят вино и ракия, но искат да замезват за твое здраве".
Имах невероятния шанс да пътувам в Далечния изток. Там са най-интересните ми преживявания. Ловувах на мечки, елени, моржове, участвах в залавянето на тигри. Веднъж преследвахме мечка в дълбок сняг. В групата ни имаше журналист от списание "Огоньок", който много държеше да направи хубави снимки. На пръв поглед изглеждаше тромоват. Когато кучетата заобиколиха мечката и я залаяха на място, той отиде на близко разстояние до тях и започна да снима. Мечката му налетя... Стана опасно... Опитах се да стрелям, но колегата закриваше с тялото си мечката. Всички се развикахме, че ще загине... Желанието му да направи оригинални снимки му даваше кураж и беше притъпило страха. Всичко завърши благополучно. Дълго време след това, когато гледах снимките на мечката в различни вестници и списания, косата ми настръхваше.
За Чукотка и чукчите се разказват много вицове. Най-различни хора са и там, но при тях е силно развито чувството за чест. Обвиниха един ловец, че е откраднал портмоне на чужденец. Той отричаше. Приятелите му се кълняха, че през живота си той е излъгал само веднъж. Хвалел се, че е убил две мечки, а всъщност е била една. Човекът се самоуби. След няколко дни портмонето се намери. Собственикът му го е загубил, докато е ходил по голяма нужда.
Има, разбира се, и весели истории. Привечер. Стоим на пусия с приятел близо до река Резовска. Виждаме на около 30 метра от нас голямо животно с рога. Стреляме почти едновременно по два пъти. Невероятно. Рогата паднаха, а животното стои. Приближаваме се и какво да видим. Пред нас огромен пън. С четирите изстрела сме отсекли клоните му.
Заведох на лов в "Бакарлъка" - планината над Созопол - писателите Никола Ланков и Петър Незнакомов. Човекът, който ни водеше, ни разстави по пусиите. След малко подгони една сюрия, която мина точно между двамата. За мое учудване те оставиха пушките, извадиха от раниците си фотоапарати и започнаха да снимат. Когато си тръгвахме, старецът, на когото гостувахме, ми каза: "Слушай, друг път ще ми водиш ловджии, а не кинаджии".
Освен в Далечния изток съм ловувал в Чехословакия и в Унгария. Никъде не съм виждал по-топли отношения между хората, както по време на лов в България. За съжаление в последните демократични години нещата се промениха.
Ако между политиците имаше колегиалност, както между ловците, България нямаше да стигне до това окаяно състояние - остатъци на държавност в някакви граници.