Лов на горски бекаси
Едно изключително емоционално преживяване, което изисква съобразителност, бързи реакции, точен мерник...
/ брой: 262
Едно от най-ярките ловни преживявания в нашите гори е ловът на бекаси - изключително емоционално преживяване, което изисква съобразителност, бързи реакции, точен мерник и добро познаване на начина на живот, нрава и поведението на тази предпазлива и потайна птица.
Макар в България успешният лов на бекаси да се осъществява по-често в късната есен, на горски бекас може да се ловува от средата на август чак до края на февруари. Истинските познавачи на това интересно пернато не жалят сили и изобретателност за откриването му и успяват да се сдобият с трофей дори в "по-слабите месеци от сезона". Законът позволява ловът на горски бекаси да се осъществява чрез причакване или с обучен птичар.
Обикновено горските бекаси се вдигат близо до ловеца. Те не летят много бързо и дори попадение на 1-2 сачми е достатъчно да ги свали на земята. Освен това те са сравнително голяма цел - размерът им е приблизително като на гълъб, а теглото им може да стигне 400-450 г. Но пропуските при лова им са чести, защото излитането им е внезапно, полетът - с бързи промени на височината, посоката със спираловидно набиране на височина, което прави стрелбата изключително трудна. Допълнително затруднение са типичните местообитания на тези птици - високи храсти, гъст подраст, разнообразна храстова растителност.
Тъмните петна и препаски по оперението на бекаса го правят почти невидим, когато птицата е на земята - независимо дали е в гъста растителност, или стои на открито пространство.
Нерядко ще чуете птицата, преди да сте я видели. Причината е, че въздухът, преминаващ през трите тесни махови пера на бекаса, произвежда специфично свистящо свиркане. Много ловци не знаят, че това е звук от крилата на бекаса и погрешно смятат, че свистенето е произвеждано вокално. Но независимо дали ловувате със или без куче, трябва да използвате едновременно и ушите, и очите си при лова на бекаси.
Доста ловци, наблюдавали прелета на бекаси по здрач, смятат, че птиците се хранят предимно през нощта, а през деня могат да бъдат открити само в укрития или места за почивка и водопой. Всъщност установено е, че бекасите се хранят и през нощта, но ядат активно и призори, и по пладне, и по здрач.
Бекасът в горещи есенни дни търси влажната прохлада на дебелите сенки и тогава птиците често могат да бъдат вдигнати изпод храстовата растителност. При студено време, обратно - изкачват се на затоплени от слънцето склонове, особено на места, обрасли с брези или елши. Мочурищата и блатата предлагат богата на червеи почва, затова горските бекаси нерядко ще предпочетат такива места, стига да са в близост до подходящи укрития.
Има и случаи бекаси да бъдат откривани в обработваеми земи - например в царевични ниви, разположени в близост до елшова или друга горска растителност. В стари овощни градини нападалите изгнили плодове обогатяват силно почвата, което привлича червеи в изобилие, които от своя страна пък изкушават горските бекаси. По подобна причина вероятни места, които бекасите могат да използват за хранене, са краищата на планинските пасбища, в близост до гори, където почвата е обогатена не от изгнилите плодове, а от пасящите там говеда.
Ако ловецът е достатъчно наблюдателен, няма да пропусне своя шанс за добър улов. Наслука!