Сбогом на военното разузнаване

За пръв път българското военно разузнаване ще бъде с цивилен началник. В служба "Военна информация" няма да има генерал. Това е прецедент, върху който си заслужава да поразсъждаваме. Ако се върнем малко назад във времето след 1990 г., ще видим, че военното разузнаване започна да се разгражда не от днес. Малцина знаят какво представляваше Разузнавателното управление на МНО (РУМНО), което по-късно стана Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУГЩ). Само можем да припомним една реплика на български външен министър в правителството на СДС, която дава категорична висока оценка на нашите военни разузнавачи. Преди важна среща на високо правителствено равнище с чужда страна министър Надежда Михайлова иска справка от българското разузнаване, която да я ориентира за предстоящите преговори. В момента Националната разузнавателна служба (НРС) е в състояние на погром, но военните действат както трябва. Прочитайки справката, Хубавото Наде възкликва: "Момчета, вие ме спасявате!"
От днес нататък за момчетата ще бъде доста трудно да спасяват когото и да било. Няколкото реорганизации на тази служба доведоха до нейното свиване в такава степен, че да няма възможности да изпълнява своите задачи. Само в секретните документи може да се намери информация колко резидентури в колко страни по света бяха закрити. Също тъй няма да ни стане известно колцина съвременни Зорге и Щирлиц, Абел и Лонсдейл бяха прибрани и изпратени да си копаят дворчето на вилата. Ако попитате някой отговорен държавник от най-високо равнище защо е така, той ще отговори, че сега всички страни си партнират, необходимата информация е предмет на двустранен и многостранен обмен. Останките на българското външно разузнаване и на военния ни шпионаж в чужбина очевидно се занимават само със следене на новинарските емисии и събиране на изрезки от вестници, белким оттам изскочат някои разузнавателни данни.
Като някакво високо управленско решение с положителен знак се посочва, че във военната разузнавателна служба няма да има нито един генерал. Можем дълго да се питаме това за хвалба ли е или заслужава много сериозен упрек. На някои цивилни гарги трябва да им се обясни, че генералът не е нещо, облечено в униформа с лампази, което кой знае защо получава една шапка пари. Генералът е човек с висока професионална подготовка, с огромен експертен потенциал, и пагоните му не са фасада, а означават изключително висока отговорност. Отговорност пред държавното ръководство, пред целия народ заради възможността да влияе върху вземането на решения в областта на националната сигурност и отбранителната способност на страната.
Защо казваме сбогом на военния шпионаж? Защото цивилното лице начело на службата няма да носи отговорност като професионалист и експерт, ще носи политическа отговорност. А в последните 20 и нещо години вече видяхме, че такава отговорност не води до никакви последици. Няма значение кой какви бели е направил - изкарва си мандата, измива си ръцете и по живо - по здраво хваща друг път. Я депутатин, я уважаван бизнесмен.