Партиите-зомбита
/ брой: 10
Неделните телевизионни зрители обикновено са абсолютно беззащитни срещу медийните чудовища, които ги атакуват в почивните дни от малкия екран. Този интелектуален терор остава ненаказан и един ден неговите автори ще се пържат в най-горещите казани на ада. Но до мига на разплатата е добре да проследим какво ни каза един от масовите наемни убийци на мозъчки клетки Петър Москов в своето последно телевизионно турне като министър на здравеопазването в оставка.
С блеснал поглед отлъченият от ДСБ Москов се ожали, че имало политически гадове, които поставяли въпроса дали сътрудничеството между десницата и ГЕРБ е било полезно. Съмняващите се не схващат, че този въпрос за Москов е като убождане в сърцето, те хвърлят бомба върху неговото министерстване. Ако резултатът от братството РБ-ГЕРБ е катастрофален, то и неговото присъствие във властта се оценява така. А как по друг начин да оцениш министър, който моментално стана клиент на прокуратурата? Въпреки това обаче у него не се видя дори елементарно разкаяние. Напротив - той разви обстойно идеята, че десноцентристката коалиция трябва да продължи. С други думи - човекът вече се вижда в трайна връзка с ГЕРБ, коалиционен паразит, който трябва да бъде мъкнат на гръб до края на времената. Което издава радикалната идеологическа мизерия на десницата. Тя знае да съществува в две състояния - като политическа кръпка на чуждо управление и в екстаза на абсолютната невинност, "чужда" на голямото омазване.
Остатъчният Реформаторски блок май вече е напълно лишен от възможност за самостоятелно съществуване, затова екзалтацията на Москов, Кунева и сие оттук нататък ще се върти единствено около ГЕРБ. Така се раждат партиите-зомби в българския политически модел. Когато една партия остане без идеи, цел и смисъл, но продължи да съществува с мисъл за властта, тя прилича на жертва на вуду-ритуал. Заради това в неделя си е божие наказание да виждаш медийните гърчове на зомбитата.