Победителят

Трудно се пише за човек, който бе митологизиран до вожд и учител на цял народ, обожествен в мавзолей, а после напълно оцапан, обруган и анатемосан. В "новото време" той първи пострада от скулптурната революция - паметниците му бяха захвърлени в битаците. Свалиха името му от софийска улица и я нарекоха "Мария Луиза". Доста неразумно, особено като се разбра за думите на цар Борис III: "Ние, българите, се гордеем с Димитров", с които е отказал да посети Германия, докато затворникът не бъде освободен. Убеден съм, че един ден историята ще изчисти калта и прахта от лицето на основателя на първата българска република, която е и първата българска социалистическа държава. Защото не можем да си представим ХХ век на България без Георги Димитров, който е дълбоко свързан с националната ни съдба. Наред с историците-конюнктурчици, обслужващ персонал на "реставраторите на капитализма", у нас все още има почтени учени, верни на историческата истина, които заявяват, че "Георги Димитров е велик, не защото е безгрешен, а защото изигра изключителна роля в световната история, в историята на международното социалистическо движение, в историята на българската социалистическа партия и на българската държава през първата половина на ХХ век". Той не е икона, нито светец. Както не са без заблуди, без грешки и без грехове личности като Стефан Стамболов и Александър Стамболийски. Щеше ми се да вярвам на Александър Лилов, който още през 2004 г. написа, че започва периодът на спокойния историцизъм, на мъдрото национално осмисляне на личността, живота, идеите и делото на Георги Димитров. Но у нас като че ли омъдряването все е в последния вагон на историческия влак. В следващите дни в с. Ковачевци, в Перник, в Димитровград и София ще има прояви, свързани с 130 години от рождението на бележития българин, между които и международна конференция на тема "Георги Димитров и нашата съвременност". Басирам се, че за тях и за годишнината народът наш няма да научи почти нищо или пак ще се появи някоя плювня по Димитров - дали заради съветското му поданство, дали за позицията му по македонския въпрос, дали за процеса срещу Никола Петков... Но да не разлайвам кучетата.
Като много журналисти и аз съм вървял по Георги-Димитровите пътища. Дирих следите му в Уфа, в Грузия се срещах с неговия съратник Филип Махарадзе и със скулптора Константин Мерабишвили, изваял "вулканичния българин". Където и да съм ходил по широкия свят, щом разбираха, че съм българин, отваряше се дума за Георги Димитров - в Буенос Айрес и Хараре, в Тбилиси и на Канарските острови. В Прага, там съм бил по-дълго, неведнъж гостувах на проф. Честмир Аморт, автор на изследването "Иржи Димитров". В него той помести писмо от Лайпциг на Парашкева, майката на Димитров, до чехословашкия президент Т.Г. Масарик с молба да позволи на сина й и неговите другари след освобождаването им да преминат през страната. Преди пет години Иржи Стано, беше кореспондент на "Руде право" в София, ми подари сборник на издателство "Орего", посветен на 125-годишнината от рождението на Димитров. От тази книга цитирам част от написаното от Юлиус Фучик за Лайпцигския процес, от който Димитров излезе с ореола на победител. Авторът на "Репортаж, писан с примка на шия" пише: "Тази схватка на Димитров с Гьоринг е страница от историята на човечеството. Въплътени в своите най-добри представители, се срещнаха двете класи. Буквално с пяна на уста от ярост Гьоринг нареди с помощта на полицията с най-грубо насилие да бъде отстранен пролетарският му противник. Димитров потъна в мрака на килията. Гьоринг се отдалечи сред триумфален шпалир от вдигнати ръце. Но победи Димитров. И целият свят се преклони пред неговата победа." Един окован мъж - българин, разби на пух и прах скалъпеното чудовищно обвинение и защити своите комунистически убеждения, както това никой комунист не беше правил преди него. Защити пламенно и българския народ, който бе обявен за "див и варварски", както никой българин преди него не беше го правил. Пръв предупреди света, че настъпва "кафявата чума": "Фашизмът е война с човечеството, това са милиони жертви." Никой друг антифашист преди него не беше го правил. Затова е победител.
Георги Димитров е победител и с дейността си като политик и държавник, и с теоретичното наследство, което е живо: за ролята на синдикатите, за Единния и Отечествения фронт, за народната демокрация като търсене на български път към социализма. А на тези, които спускат завесата на забравата върху историческото име на Георги Димитров, ще припомня нещичко от Илия Бешков: "Аз се чудя какво у този човек може да умре." Той нарече победителя "огнен пророк".