Най-после - светлинка...

Ст.н.с. Тодор ПЕТКОВ

Срещата ни с полковник о.з. д-р Борислав Чавдаров беше предварително уговорена и когато пристигнах в кварталното кафене, той вече  разлистваше вестник ДУМА. Като ме видя, възторжено се усмихна, енергично се изправи, силно стисна ръката ми и с блеснали очи промълви: "Най-после - светлинка!"
На въпросителния ми поглед отговори като заби пръст в долния ъгъл на втора страница от вчерашния вестник. Там прочетох заглавие с едри букви: "Учредиха Национален патриотичен фронт". Съобщаваше се, че след дискусия, организирана от БАС, представители на няколко леви партии са постигнали съгласие за единодействие на прогресивно-патриотичните национални сили.
С полковник Чавдаров трябваше да говорим за 65-годишнината от Словашкото народно въстание, в което той е взел активно участие и е признат от президентството на Чехословакия за ветеран-антифашист с официален документ, грижливо съхраняван от него като най-ценна реликва. Бил е партизанин пет месеца в Ниските и Високите Татри, където е воювал срещу части от елитната германска армия. При една от акциите е спасил живота на командира Юрай Файчик, за което семейството на словака до ден-днешен му е благодарно.
Д-р Чавдаров е роден на 17 септември 1921 г. и тази есен навлезе в достолепната си 90-годишна възраст. Но... чете без очила, има изумителна памет за събития, назовава с трите им имена негови приятели, колеги, съпартизани и съидейници. Макар и с бастунче, походката му е бърза и гъвкава. Ръката му леко потреперва, но почеркът му е четлив, равен и ситен като зрънца от мъниста.
Запитах го защо е толкова развълнуван. Ето какво ми отговори:
"Вече 20 години болезнено преживявам това, което се случва у нас, а и по света. Говори се, че не е имало фашизъм, даже отявлени фашисти се героизират. А аз помня времето, когато бях студент по медицина в Братислава. Чехословакия беше анексирана от Хитлер още преди да започне Втората световна война. Чехия беше превърната в протекторат на Германия, а Словакия обявиха за държава съюзник и сателит на окупатора. По радиото и във вестниците тръбяха, че "славянството е цирей за райха, който без милост трябва да се отреже". Последва бесен гестаповски терор, цялото  Лидице беше изпепелено. Фашистите от българското посолство не оставаха по-назад. Сътрудничеха им студенти-легионери, които открито агитираха за постъпване във Виенски български батальон за оказване помощ на германските власти. Студентите-бонсисти, които отказваха да сътрудничат, бяха картотекирани и не малко от тях бяха отвлечени като евреи, изпращаха ги в лагерите "Дахау" и "Бухенвалд". Аз също попаднах в такъв списък. Още съм задължен на хазяйката ми, госпожа Гранцова, която посрещнала гестаповеца и българина фашист от посолството, дошли в квартирата да ме арестуват, и им казала, че не ме е виждала от три дена и че най-вероятно съм се върнал в България. А хазяинът Стефан Гранец ми помогна по нелегален канал да се свържа с партизаните от отряда на командира Юрай Файчик.
Сега какво ли не се говори за Червената армия и за съветските бойци. Били грабили, били издевателствали, били безчинствали. А ние, партизаните, подържахме по радиостанцията редовна връзка с червеноармейците, които се сражаваха на словашка територия и ги очаквахме като спасители. Не само ние, цялото славянско население ги посрещаше като братя, като освободители. Завърнахме се недоучили, но победители. Започнахме да градим нов живот, тухла по тухла. Едновременно с това се образовахме. Достигнахме върхове в икономиката, науката, културата, спорта. Да знаеш какво преживях, когато през 2000 г. новите властници приеха Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен. А това бяха годините на нашата младост. Питам се може ли младостта да бъде престъпна и си отговарям: "Младостта винаги носи в себе си прогрес!" Такива изстъпления търпим повече от 20 години. Та като прочетох това за учредяването на Националния патриотичен фронт, искрено се зарадвах. Най-после някаква светлинка! Член съм на РМС от 1936 г., на БКП - от 1941 г. Крайно време е всички, които милеем за България, да я защитим, да я спасим. Само да можех..."
Искаше да каже: "Ако можех, отново щях да дам всичко от себе си за създаването на единен фронт за спасението на България".
А защо това да не направим всички ние?