Дали се осъзнаха?

Все по-дълбоки прозрения прави напоследък председателят на Европейския съвет Доналд Туск. След като преди време предупреди, че бежанската криза може да предизвика тектонични промени в ЕС, сега той призова евролидерите да загърбят утопичните идеи за обединена Европа. Като стрела право в основния проблем на ЕС се забиват думите му, че европейците не споделят мечтите за пълна евроинтеграция. А евроентусиазмът действително отдавна е позастинал. Неслучайно европейската интеграция на Украйна зацикли, а и Западните Балкани скоро не се виждат в ЕС. Пък и нееднократно бе заявявано, че до 2020 г. ЕС няма да се разширява.
Твърде трезвата на фона на неадекватните изказвания, с които сме свикнали да ни облъчват еврократите, последователност в говоренето на Туск чак буди недоумение. Нали и той е един от онези там високо, с лъскавите костюми и финансово благополучие, осигурявано от европейските данъкоплатци. Дали думите му са сигнали за силно належащото събуждане от удобния сън на илюзиите и високопарните думи за повече Европа? Дали по ръководните етажи на ЕС наистина осъзнават, че ако проектът продължава по сегашния път, е реално обречен на разпад? Дали пък не са чули (не е за вярване!) онези европейски граждани, които отдавна алармират, че не такъв Евросъюз искат - работещ в полза на едрия бизнес, забравил за безработния и беден европеец, с институции, пагубно страдащи от демократичен дефицит. Затова и са приласкани от популистки и крайни движения, които демонстрират разбиране на реалните им проблеми. Или пък с тези си приказки г-н Туск се опитва да замаже очите на европейците и по-специално на британците (нали съдбоносен референдум им предстои), че Евросъюзът е осъзнал реалните проблеми и ще работи, за да пребори кризите, които го връхлитат? Основната от които е кризата на идентичността...