Страх и мъка

Британските министри са в паника. Докато в представите ни (доскоро) витаеха най-различни предположения относно повода за подобно опущение на чисто британските надменност и самоувереност и свързаните с тях традиционни схващания за  собствената им непогрешимост, то ситуацията вече е съвсем различна.
Става дума за това, че безапелативната арогантност, натрупвана и демонстрирана пред света от няколко века, изведнъж се превърна в нещо, наподобяващо жаловитото мяукане на изхвърлено на дъжда малко котенце. Жаловитост, която странно защо се превърна, поне в собствения  поглед на британските политици, в загриженост към нововписаните в европейската история два "братски" (да ни пази господ от подобно сравнение) народа. Видите ли, как и къде да приютят "мързеливите", но инак - жадуващи за паунди и социални придобивки (според британския аршин, разбира се) български и румънски гастарбайтери. Основната теза, мотив по-скоро, на управляващите във Великобритания на пръв поглед прилича на сиромахомилство и искрена загриженост към "южняците", несвикнали да търпят свиреп студ, проливни дъждове и прочие несгоди като човешки подслон, здравеопазване, сигурна заплата. С други думи, британците се страхуват тези хорица - близо 29 милиона, по техни изчисления - да не вземат да се преселят на Острова и да опропастят живота си в търсене на "златните павета" по улиците на Лондон.
Темата всъщност е доста стара.
Някога, допреди две десетилетия имаше свирепа бариера. Днешните историци я наричат "желязната завеса" и съвсем пропускат да си спомнят, че тази завеса я издигна един прословут британски премиер, характерен още и с неизменната си тлъста кубинска пура... А политиката му бе само една гола ненавист срещу всичко, което не бе консервативно или пък се изплъзваше от неговия контрол.
Днес сме вече "братски страни" според твърде авангардните представи на съвременните български политици, голямата част от които с взаимстваните маниери и похвати, родени може би точно на Острова, съсипаха България. Друго е страшното. Народът ни, нравствено рухващ, залутан в лъжливи подтици и надежди, загубващ представите си за достойнство и реална ценностна система, може би ще се понесе към Албиона. За да сломи неговата гордост, чест и слава, и, както е видно, да ограби богатствата на британците, които по неволя ще попаднат в лапите на варварите...
Докога да припомняме колко стара ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА е България. И какво е дала на света. Едва ли ще ни разберат вероятно. По скоро - не искат!
Колкото до кралството - то има от какво да се страхува. Икономиката му е на ръба на тройна рецесия. Рекордният брой безработни - не само младежи, съкращаването на социалните и здравните придобивки май вече са болезнен факт. И най-важното - Империята май е на път да рухне. Това със страх говорят в Лондон.