Чистата и Святата

Бай Василе Кунчев, Дяконе, Апостоле Левски, Учителю,
Не отвърна ли очите си и повярва ли в това, което се случи пред погледа ти около най-свещения за нас, българите,  и за нашата история връх  - лобното ти място?  При това точно в деня, когато всенародната почит към  делото ти би трябвало за пореден път да ни накара да потърсим упование в спомените за теб и отново да усетим прилив на силата, която черпехме от идеите ти ден след ден, година след година, за да оцеляваме като народ и да вървим напред.
Робството, срещу което заложи живота си, се завърна! Преторианската гвардия на шепа самовлюбени глупци обкръжи олтара на всенародното пречистване, опитаха се да яхнат името ти с надеждата да се впишат редом с теб в най-светлите страници на българския дух. Без да им пука за народа.
Апостоле. Нали съзря позора, с който обляха пиедестала на твоето безсмъртие добре прикритите зад щитовете и бронраните бойни машини самоусещащите се като богоизбрани първи хорица на държавата ни, за да изкаканижат набързо заучените вяли фрази? А стана така, че обляха светлата ти памет с кръв. С българска кръв! Не усети ли и съмнението, което гложди нас, днешните, че се опитват на всяка цена да ни затрият като нация точно тези, които са поели в безчувствените си сърца отговорността да ни водят към така мечтаната от теб Чиста и Свята Република? Велможите издекламираха префърцунените си словосъчетания и се изнизаха тихичко под прикритието на нощта, може би за да седнат пред телевизорите си, чакайки с интерес (и сигурно със страх) да чуят и видят от екраните дали съпътстващият собствената им пиар акция масов граждански протест няма да се превърне в революцията, която ще ги помете от властта. Най-вероятно са сръбнали по едно и в твоя памет, Дяконе, за да се причестят някак си, но най-вече - за кураж. Защото би трябвало да съзнават, че който е вдигнал ръка срещу народа си... А и защото хеликоптерът на вожда им сигурно ги чака наблизо, за да ги измъкне от тинята на нравственото блато, в което са се гмурнали, забравяйки, че тинята дърпа само и единствено надолу...
И вакханалията започна. Преторианците го удариха на чест - мигар някой ще посмее да им се опълчи. Попиляваха наред безогледно, безстрастно, като роботи - без съвест, хладнокръвно, безчувствено. Започнаха да трошат глави, един от цветовете на родния трибагрник се разля и обагри булевардите около Орлов мост. Главното им послание беше повече от ясно - трябваше да се всява страх и ужас и то чрез "най-демократичния" метод - този на палките. Чрез преднамерено подготвената тактика за смазвмане на всеки порив на осъзнатото противопоставяне на хората срещу геноцида над собствения им народ. Може би не всички, но мнозинството българи следяха от живите репортажи на телевизиите как бият и млади, и стари, проснати на земята хора. Безогледно - всички поред. Но най вече младите, децата и внуците ни, бъдещето на България. Впечатляващите кадри на пребитото момиче, лежащо на асфалта (единственият предпочитан от Премиера на страната строителен материал в съзидателната му стратегия), притиснато в гърба от коляното на акуратно изпълняващ функцията си на пазител на обществото полицай, усърдно затягащ пранги на извитите й до болка ръце, ще останат в историята като кадри и факти, свързани с проявите на мракобесното управление на един обладан от диктаторски мании човек. Видяхте ли, че момичето, повалено на земята, се усмихваше? Въпреки болката, въпреки унижението. Усетихте ли, че такава усмивка е присъща само на истинските победители...
Бойко Борисов се оттегли. Мнозина сигурно ще се зарадват и имат пълното основание за това. Нека обаче не забравят, че политиката всъщност е едно твърде мъгливо начинание, пораждащо многопосочни проблеми. Предстои огнена борба, а от огъня се ражда или птицата Феникс, или Дявола.
Апостоле! Знаем, че няма да извърнеш погледа си и да затвориш очи. Ти тръгна достойно към Голготата си, а ние, народът ти, пак имаме нужда от твоята вяра и сила в името на Чистата и Свята Република. Която всички заедно трябва да извоюваме!