Всяка пета жена работи в сивия сектор

Всяка пета жена работи или без трудов договор, или се разписва срещу непълната си заплата, или е лишена от осигуровки и здравни вноски. При 70 на сто от жените пък условията на труд застрашават здравето им. Над половината от дамите са готови на всякакви компромиси, за да запазят работата си, защото се страхуват, че няма да намерят друга. Данните са от изследване на агенция АССА-М по поръчка на евродепутата Илияна Йотова. Проучването е за жените, работещи в несигурни условия на труд, и бе представено вчера от социолога Михаил Мирчев.
Изводите от изследването показват, че около 180 000 жени в България работят в сивата икономика. Което пък означава, че между 35 и 40 млн. лева месечно се вливат в сивия сектор, а около 12 млн. лева не постъпват в НОИ и пенсионната система.
Като цяло в България няма голяма разлика между мъжете и жените, когато става дума за заплащане и за условия на труд.
На въпроса "На какъв договор работите?", 8 процента от мъжете и 6 процента от жените са отговорили, че работят без писмен договор. 13 на сто от мъжете са самонаети, жените с този статут са 7 на сто. Без социална осигуровка работят по 10 % и от двата пола. Пет на сто от жените и осем на сто от мъжете се самоосигуряват, без здравна осигуровка са около 7 на сто и от двата пола.
Данните показват, че от 2009 година досега делът на работещите без договор и на тези, които не се осигуряват, е скочил с около 5 на сто.
Близо 70 на сто от жените твърдят, че имат нужда от допълнителна работа, като половината от тях са в София. Това показва, че столицата поглъща всеки, който не може да си осигури оцеляване с едно работно място. Тези хора обаче се съгласяват на всякакви условия на труд и правят компромиси с правата си, само и само да получат допълнително заплащане, коментира Михаил Мирчев.
Над 20 процента от жените се разписват срещу нереална заплата, показва още проучването. Част от тях получават реално над половината от сумата, за която плащат осигуровки и данъци. Други обаче по документи взимат повече, отколкото получават. Това е нов вид рекет на работодатели и мениджъри, обясни Мирчев. Тези средства фирмите декларират като разходи за заплати, а всъщност ги пъхат в личния си джоб, допълни социологът. По думите му този феномен също се наблюдава най-вече в София. В столицата има много работа, но с най-голяма степен на несигурност. Най-уязвими са младите хора между 18 и 34 години, които по-лесно се поддават на натиск и нямат навика да бранят социалните и гражданските си права.
Резултатите от проучването ще бъдат подробно представени след 2 месеца на кръгла маса по темата в Брюксел. Там ще бъдат сравнени данните за няколко държави от ЕС. По думите на Илияна Йотова, жените в много други европейски страни са в доста по-неравностойно положение, отколкото българките. Това се дължи до голяма степен на еманципацията на родните дами, които още през 80-те години извоюваха правото си на равностойни условия на труд и заплащане. Тенденцията обаче е стряскаща и тя може да ни доближи до лошите европейски примери.
Кризата продължава да се отразява най-тежко върху най-уязвимите социални групи като жени, младежи и социално слаби, припомни Йотова. В същото време държавите не правят нищо, за да гарантират социалните права именно на тези хора. Затова българските евродепутати ще инициират специално законодателство на ЕК, което да задължава работодателите да спазват правата на работниците. И досега се смята, че ЕС не трябва да има обща политика в здравеопазването, социалната сфера и образованието. Защото това са въпроси на национални специфики и приоритети, коментира Йотова. Тя обаче бе категорична, че ЕС трябва да приеме правила за работодателите и да налага санкции на тези, които унижават работниците и не спазват гражданските им права.