Шамарът на президента

"Геополитикът" Борисов днес трябваше да се събуди като благодетелят на Балканите, който сдобрява Турция и Европа и е двигателят на помирението между Скопие и Атина.
Вместо това му се наложи да влезе в ролята на жабата, разчекнала се като "умна" и "добра", изплющяна от шамара на президента. И ошмулен, с листчета с опорни точки, да прикрива осезаемата неприятна миризма на оакано.
Вместо да замаже, Борисов обаче сериозно размаза положението.
Премиерът видимо бе замаян от удара на президента. Нарече въпросите му "Вероломно нападение" срещу неговото "добросъвестно" интервю. Заподозря дори завист от страна на държавния глава и го успокои, че все пак "ще ги купим тия военни самолети".
Но въпросите около Делян Пеевски така и не получиха отговор. Борисов в типичния си стил се опита да измести темата, обяснявайки как ГЕРБ е единствената партия, която не е получила подкрепа на ДПС на избори. Абе, джанъм! Радев говори за задкулисие, за общи бизнес интереси и за обществени поръчки на тъмно. Не за пиене на кафе и футболни тренировки!
Всъщност само видът на Борисов ала "препикано мушкато" говореше повече от всичко. Очевидно Радев настъпи мазола, щом го извади от европейския унес и го накара да привика набързо ресорните репортери във ВИП-а на правителствения терминал. 
 А само преди няколко часа Борисов го играеше умиротворения, благодорен европейски лидер.
"Как сте, как сте", шегуваше се Хекимян. "Добре сме, добре сме", шегуваше се Борисов. В дух на закачки, усмивки и привидно "пиперливи" теми премина разговорката между премиера и водещия Антон Хекимян в "Питай премиера" миналата вечер. С обичайната си физиономия на лека досада, че бистри политика, а не поредния мач на бистришките тигри, Бойко Борисов прелетя по конспекта от "важни теми", нахока няколко министри и коалиционни партньори, успокои зелените и се потупа в гърдите като геополитически стратег по проблемите на Балканите.
Присъствието на водещия бе почти излишно. Със същия успех "въпросите" можеше да задава и русата "биографка на премиера" К.К., кацнала на коляното му, например.
Само че в цялата тази театрална постановка, целяща да представи намирисващата ситуация у нас като ухание на цветя и рози, Борисов сам си вкара няколко автогола. Беше очевидно затруднението му да влезе в ролята на стратег геополитик, който решава проблемите през "телефона с копчета" между поредния полет от Брюксел до Давос. Беше комично-трагичен опитът му да прикрие разпасалата се команда от "коалиционни партньори", която клати кабинета по сутрешните блокове, а вечер сипе кофи с помия върху критични евродепутати. И след целия напън да се снишим заради европредседателството и дори след "важните" въпроси на псевдокритичния псевдожурналист Борисов не успя да надмогне първичния си стил "Баце".
И точно заради тази му първичност - да си обяснява нещата с лекотата на първокласник, премиерът наистина нагази в дълбокото. Разгневи президента и получи от него въпросите, които Хекимян така услужливо пропусна.
Спомена името Пеевски и наистина му се наложи да отговаря за връзките си с него, за задкулисното партньорство с ДПС и общите каси от обществени поръчки. За закона на Пеевски за КТБ, който продължава недовършената война с Цветан Василев. И който ГЕРБ подкрепиха категорично, но безмълвно.
От днес обаче няма да му помогнат нито лакеите от пеевските медии, нито задграничната командировка. Защото шамарът е от държавния глава. И плющящият удар заплашва да отекне в Брюксел, без да чака края на европредседателството.