Отвъд Резово

В неделя в Малко Търново бе открит Летният университет "Странджа планина и преносът на цивилизации Изток-Запад", който ще продължи до 9 септември. Встъпителната лекция бе на проф. Валерия Фол, научен ръководител на университета. Той се организира за 11-и път, създаден е по замисъл на видния наш траколог проф. Александър Фол с идеята български и турски учени и студенти да участват в проучването на историческото и кутурното наследство в Странджа планина. Мисълта за такова обучение се ражда като продължение на интердисциплинните изследвания от 70-80-те години на миналия век по голямата тогавашна програма за проучване на Странджа. Организатори на начинанието са Университетът по библиотекознание и информационни технологии и Историческият музей в Малко Търново със съдействието на две общини от двете страни на границата - Малко Търново и Къркларели (Лозенград). 
За пръв път т.г. при откриването бяха предвидени и презентации на участници от предишни издания на университета. Също за първи път за учените и студентите от България се открива интересна възможност - да посетят исторически и културни обекти около градчето Инеада, което е само на 15-ина километра през границата отвъд Резово, но дълги години районът е бил затворен и строго охраняван като крайгранична зона. От Резово човек може да види дългите плажни ивици "от другата страна", но преди пътуването към Турция участниците в летния университет знаят само, че там планината стига буквално до морския бряг. В предишни години студентите и техните преподаватели пътуваха от Къркларели към морето само до гр. Салмидесос, където е запазен невероятният скален манастир "Св. Никола", датиран към ранното Средновековие - VI в.
Странджа е особена планина, не само с прекрасната си природа, но и с богатата си история. Турците я наричат Йълдъз - Звездна планина. От най-дълбока древност тя е вярвана като свещена. За изследователя Странджа е благодатна територия, защото съхранява следите от няколко цивилизации. Най-старите следи от живот тук са датирани към 6-3-то хилядолетие пр.Хр. За траките Странджа е била мистично място, място за общуване с бога - скалните светилища и на българска, и на турска територия са безчет; тук е "родината" на първите гробни и обредни мегалитни съоръжения - прочутите странджански долмени, които са места на вярата, преди да се появят тракийските гробници. В програмата на университета т.г. са неолитното селище Канлъ геджит и селището, синхронно на Троя - Ашаг пънар, а също долмени и крепост в Кофчаз.
Тракийските обекти в Странджа разкриват интересни страни от бита и вярванията на траките и са сред основите материални свидетелства за реалния тракийски орфизъм. В българска Странджа учените откриват и корените на нестинарството, запазило до днес черти от орфическите обреди, които през вековете са се вплели по невероятен начин в християнската (също монотеистична) вяра. Колкото и атрактивни да са лекциите през учебната година, те не могат да дадат на студентите толкова пълно разбиране за историческите и културните връзки между цивилизациите, колкото им дават лекциите и беседите с преподавателите "на терен". Тук младите осъзнават, че нестинарството е вяра, а не добре усвоена техника на занаятчиите-огнеходци по крайморските ресторанти. И че културата не е свирня на окарина, а е начин на поведение. Става ясно и защо в този български район основните почитани светци са св. Константин и Елена, св. Илия и св. Марина. А докторантите, които участват в групата, са направо готови бъдещи преподаватели, способни да предадат знанието "нататък".  
В програмата на летния университет и т.г. са включени паметници, храмове и крепости от римския и късноантичния период, от ранното и късното Средновековие. В Одрин групата традиционно ще посети българските църкви "Св. Георги" и "Св. Константин и Елена", Археологическия музей и Музея на здравето. И, разбира се, най-известния паметник край Малко Търново - куполната тракийска гробница в местността Мишкова нива, която първоначално е била долмен, след това се превръща в светилище мавзолей, доизградено през римската епоха с огромни мраморни блокове като храм на бог Аполон. Фронтонът на храма сега може да бъде видян от посетителите в Историческия музей на Малко Търново. Впрочем от 2011 г. Историческият музей тук със съдействието на Националния археологически институт с музей при БАН започна отново да прави разкопки след много години престой. И вече всяка година в Малко Търново се провеждат практики на студенти от УниБИТ в областта на археологията и културно-историческото наследство.
У нас често се отправят упреци, че висшето ни образование не е достатъчно свързано с науката, че студентите са привлечени слабо към изследователска дейност. Летният университет в Странджа е приятно опровержение на такива твърдения. През годините в него са участвали студенти от УниБит, СУ, ЮЗУ, Великотърновския университет. Той не приключва с края на "теренния" етап. През есента се правят научни конференции с участието на студентите, събраните материали се обработват и изнасят в лекции и по изложби, студентите оформят презентации и материали за популяризиране на културно-историческото наследство в Странджа и на перспективни туристически маршрути в този район. В крайна сметка целта на тази нетрадиционна форма, съчетаваща обучение и научна работа, е създаването на мотивирани за знание бъдещи специалисти, научени да ценят културата и да се отнасят отговорно към историята.

Проф. Валерия Фол:
Залагаме на академичната конкуренция

- Знам, че подборът на студенти за Летния университет е труден, желаещите са много, как избрахте участниците т.г.?
- Студентите от УниБит, които идват в Летния университет, са подбрани по успех. Това са студенти, които имат вкус и към изследователска работа. Защото ни се иска тези студенти да затвърдят своите интереси с научни доклади и презентации. Традиция е вече участниците в Летния университет да докладват своите търсения на националната конференция с международно участие, която УниБит организира всяка година за Деня на будителите. Така че те получават своите кредити след това участие, а не само за работата на терен.
По традиция от години каним и колеги от Югозападния университет с техни студенти. Там подборът на студентите е на същия принцип. Смятаме, че такова сътрудничество е от полза и за нас, преподавателите, и за студентите, тъй като на терена, в реална работна обстановка, се провеждат ползотворни дискусии. Студентите от двата университета имат възможност да чуят и други преподаватели - не само тези, които са в тяхното висше училище. Това не е обичайна форма за българската действителност, но тя се смята едва ли не за задължителна във водещи университети по света. Радостното е, че два български университета не са в примитивна конкуренция за студенти, а напротив - стремят се да покажат на студентите академичната страна на университетското сътрудничество.
- А има ли полза от Летния университет за преподавателите?
 - За учените преподаватели тази форма на изследвания носи също голяма полза заради контактите между нас самите и с турските колеги. Второ, ние виждаме обектите. Някои от тези обекти прекрасно познаваме от предишните години, други виждаме за първи път. Тук има един много важен момент - в разговорите между нас и със студентите обръщаме внимание на неща, които някак ни се струват ясни или в момента ни вълнуват други неща. Провокацията на студентите или на колегите ни кара да задълбочим в една или друга посока нашите изследвания. Защото всеки от нас разработва определена тематика, която е свързана с територията на Странджа и с определен тип паметници от различни епохи. Бързам да добавя, че преподавателският състав "покрива" не само древността, но и Средновековието, и възрожденския период. Същевременно посещаваме и паметници, свързани с новата и най-новата история на България. Запознаваме се с музейното дело в Турция, там има много интересни решения, свързани и с начина на консервация и реставрация, на социализиране на културното наследство - не само тракийското, но и византийското, средновековното и възрожденското българско културно наследство на турска територия.
- За последните 30 години България се утвърди като водещ център на науката тракология. Но забелязвам, че в последните години Турция инвестира много за проучване на тракийското наследство. Ще ни "издърпат ли чергичката"?
- Турската държава и турските колеги са взели според мен много правилно решение - в европейска Турция да акцентират върху траките. Защото на тяхна територия се намират много и интересни обекти на тракийското наследство и особено на Одриското царство. В изследването на това наследство за нас е много полезна такава конкуренция. И не става дума само за Турция, колегите от Румъния също изследват много активно тракийското наследство, държавата в Румъния също отделя средства за това. Да не забравяме, че те идната година трябва да са домакини на следващия конгрес по тракология. За съжаление у нас не се финансират тези неща. Защото важното е не само да се разкриват археологическите паметници, важното е какво става след това, как учените публикуват изследванията си, за да станат те достояние на международната колегия. У нас не се инвестира в това. В Турция например се разбира, че всички етапи - проучване, консервиране и социализиране на обектите, са важни, за да се развива и науката, а и за привличането на повече любители на старините на тяхна територия.