Вървим по верния път

Професионалният път на Ибис Алвиса Гонзалес е впечатляващ. Тя е завършила Дипломатическата академия в Москва, след това веднага започва работа в международния отдел на Съюза на младите комунисти, а след известно време се премества в отдела за международни връзки в ЦК на кубинската компартия. Дипломатическата й дейност продължава в Боливия и малко по-късно в Гватемала. А след това Ибис започва работа в Кубинския институт за приятелство с народите. Тя владее руски, английски и португалски. Ибис ни уверява, че всъщност обича да учи чужди езици и смята да научи и български. И подчертава, че го казва това съвсем сериозно.


Преди броени дни в ООН за пореден път се гласува резолюция против блокадата на Куба от страна на САЩ. Този път резолюцията бе подкрепена от 188 държави. Ето защо ни заинтригува визитата в страната ни на представителката на Кубинския институт за приятелство с народите (ИКАП) Ибис Алвиса. Първо, разбира се, се поинтересувахме каква е целта на визитата й и какво точно представлява организацията ИКАП.
- Аз правя обиколка през няколко страни от този регион. Аз съм координатор от страните в Източна Европа в нашия институт за приятелство с народите. Бях в Турция и Гърция, сега съм в България, а след няколко дни продължавам с визита в Румъния. Целта на пътуването е да продължат да се задълбочават контактите с асоциациите за приятелство с нашата страна.
Кубинският институт за приятелство с народите е обществена организация, която се самофинансира - ние имаме туристическа агенция. Между другото, ние помагаме на националната система за здравеопазване: приходите идват от туристическата агенция. Нашата организация беше създадена през декември 1960 година като резултат на голямото количество приятели на Куба в света, които искаха да дадат израз на своето приятелство, подкрепа и солидарност на току-що родената кубинска революция. Много приятели от целия свят пристигнаха тогава в Куба, за да изразят приятелството си с Острова на свободата. Дойдоха много художници, артисти, работници от целия свят. Именно тогава пристигна и световноизвестният еквадорски художник Освалдо Гуаясамин, който се превърна в символ на приятелството между нашите народи. Той е единственият художник в света, на който Фидел Кастро позира. Този портрет е направен през 1960 година и се съхранява именно в ИКАП.
Като резултат от това приятелство се създаде първата група преводачи от различни езици към института. Имаше много приятели чужденци, които идваха и предлагаха да останат в Куба като преводачи. Така идва в Куба Тамара Бунке, която по-късно целият свят узна като Таня партизанката. (Бунке е единствената жена боец от боливийския отряд на Че Гевара. Убита е от боливийски войници при засада, докато пресича реката Рио Гранде на 31 август 1967 година. Останките й са намерени през 1998 г. и изпратени в Куба.) Таня беше преводачка от немски език и работеше в ИКАП. Така че от създаването си и до днес нашата цел е да привличаме солидарността и любовта на приятели от целия свят. В същото време ИКАП се превърна в един път, в един мост, чрез който другите страни опознаваха действителността в Куба.
- За пореден път в ООН се гласува резолюция срещу американската блокада, но едва ли някой се съмнява, че както обикновено от страна на САЩ няма да има реакция...
- Не забравяйте, че още от победата си кубинската революция се сблъскваше със заплахата от американска агресия. И затова всеки път, когато Куба постигаше нови успехи в своето развитие, кампанията срещу страната ни ставаше още по-силна. Когато например извършихме аграрната реформа, която беше изключително важна за кубинците, последва икономическата блокада от страна на САЩ. Именно тогава нашият институт се превърна в значителен фактор в противопоставянето на тази блокада.
По темата за блокадата бих искала да изтъкна, че бе открит официален документ на Съединените щати, в който се обясняват причините и целите на тази блокада. От този документ става ясно, че целта на тази блокада винаги е била кубинският народ да се измори от трудностите и да се противопостави на революцията. Още от самото начало Вашингтон се е надявал по този начин да се създаде вътрешно недоволство в страната ни.
Ще ви разкажа за един много показателен случай от нашата история. Става въпрос за края на войната срещу испанските колонизатори. Това се случва през 1890-те години, когато Съединените щати проявяват първи признаци, че смятат Куба за лакомо парче. По време на тази война американският адмирал Уейлър създава теорията за концентрационни лагери за селяните. Целта била да се изолира кубинският народ, за да се попречи на кубинските селяни да помагат на освободителната армия. Всъщност това са първите концлагери в света. Така САЩ започват да се намесват във войната между Испания и Куба. Целта им била да превземат острова. Куба винаги е била апетитна земя за САЩ. И те се опитват да получат острова по всевъзможни начини. Те дори на няколко пъти са се опитвали да купят Куба, последният път - срещу 1 милион долара. За щастие те никога не успяха да направят това.
Тогава обаче в тези лагери умират много кубинци - жени, деца, старци. Американците всъщност просто са искали да уморят народа ни. Сега се опитват да направят същото. Надяват се, че народът ни ще падне на колене. Те обаче са лоши ученици. Защото не успяха да научат и да разберат, че нито по време на испано-кубинската война, нито сега кубинците не се предават. Те явно не искат да си дадат сметка, че ние вече 56 години не просто устояваме, но и вървим напред, прогресираме. И днес ние всички работим, за да направим по-добър икономическият модел, който сме избрали. Но ако не беше блокадата, ние щяхме да сме сто години по-напред, отколкото сме сега. Известно е, че от 60 г. до днес блокадата на САЩ ни струва един трилион долара! Това е много тежък проблем за нас, който се отразява на всеки кубинец, във всеки кубински дом. Аз съм на 50 години и не знам какво значи да се живее без блокада. Тази блокада ни лишава и от най-елементарните неща, които са необходими на човек. Още повече, за такава малка страна като Куба.
Но въпреки трудностите целият кубински народ изпитва гордост от това, което сме постигнали. Всички исторически факти, всичко постигнато ни стимулира и ни дава сили да вярваме, че нашият път е верният, правилният път.

Ибис Алвиса и Тересита Капоте (от ляво на дясно)

В разговора ни се включи и посланикът на Куба в страната ни Тересита Капоте, която също искаше да се позове на историята:
- Има един момент в историята ни, който е много важен и показателен. Той отново е от испано-кубинската война, когато ние вече на практика бяхме победили, испанците вече се бяха предали - те нямаха нито пари, нито войници, за да продължават войната срещу нас. Имайки предвид, че вече няколко пъти се бяха опитвали да ни купят, но неуспешно, точно в този момент, когато бяхме на ръба на победата, Съединените щати се появяват край бреговете ни с кораба "Мейн". Никой не е бил наясно с целта на това появяване в пристанището на Хавана. В един момент корабът се взривява. Загиват над 300 моряци, предимно негри. И това се използва като повод САЩ да обявят война на вече победената Испания. След 30 години война, която водят кубинските патриоти, САЩ се появяват и претендират, че те са извоювали независимостта на Куба. Настояват нашите партизани да слязат от планините и да предадат оръжието си, защото Вашингтон щял да подпише документът за мир с Мадрид. Американците обаче бързо разбират, че идеята им няма да сполучи, защото в Куба имаше много силно чувство за независимост. Разбрали това, САЩ приемат втори вариант - да създадат послушно правителство и конституция, в която се записва, че Съединените щати могат да влизат в Куба винаги, когато сметнат това за необходимо. Ето такава независимост ни предложиха САЩ. Ето затова казвам - който не знае тази страница от историята ни, не е наясно с политиката, която днес Вашингтон провежда спрямо Куба.
- Да, но това е правителството, а как се отнася народът на САЩ към Куба?
- Независимо от провежданата от Вашингтон политика, расте броят на американците, които са против тази политика и те вече са над 50% от населението на тази голяма страна. Интересното е, че се променя и отношението на кубино-американците към Куба.
- Бихте ли разказали за международните бригади в Куба?
- Да, те също са дело на ИКАП. Международните бригади за доброволчески труд бяха създадени по предложения на нашите приятели. Първата бригада се наричаше "Венсеремос" ("Ще победим") и беше от Съединените щати. После се създадоха европейски бригади, от страните от Южния кръст, от Южна Америка... Днес за една година ние правим между 10 и 12 бригади. И това далеч не се са само хора, които идеологически са свързани със страната ни. За много хора по света Куба продължава да бъде преди всичко пример за достойнство. А за други - пример, който трябва да се следва. И ние наистина сме пример особено за бедните страни в Латинска Америка. Латинска Америка не е най-бедният континент, но е континентът, където различията между бедните и богатите са най-големи.
- Голям ли е интересът към Куба?
- Да, и то от европейските страни. Старият континент сериозно се интересува от успеха, който ние постигнахме в процеса на интеграцията в Латинска Америка. Сътрудничеството, което успяхме да постигнем между страни с различно ниво на социално-икономическо развитие, наистина е интересен опит. Ние създаваме тесни връзки в културата, здравеопазването, образованието, науката, във всички сфери. Ще ви дам един пример за интеграцията, която сме постигнали - това е случаят с гласуването в ООН на резолюция за подкрепа на Венецуела. Блокът на страните от CELAC (Общност на латиноамериканските и карибските държави) гласува като един в подкрепа на Венецуела. Ето това е един пример за солидарност между народите. И една от целите на ИКАП е този пример за сътрудничество да се разпространява.
- Интересът към Куба днес е засилен и заради икономическата реформа, която се осъществява в страната.
- Да, икономическите реформи в Куба се следят внимателно. Някои изразяват съмнения, че ние вървим към пазарна икономика. Искам да подчертая, че ние категорично няма да се откажем от нашата идеология, ние ще продължим да строим социализъм. Ние нямаме намерение да се превръщаме в капиталистическа страна. Няма такава опасност. Това, което правим, го правим, за да усъвършенстваме социализма. Няма да се откажем от всичко това, което сме постигнали.
Често ни питат дали ще направим това, което прави Китай. Ние копираме положителните неща, но ние не сме в Азия, а в Латинска Америка и имаме голям и опасен съсед. Всичко, което правим, е в името на истинската независимост на Куба.

Разговорът ни неизбежно засегна и случая с Петимата герои на Куба. Групата от петима кубинци, които се внедряват в американо-кубински терористични организации, за да предотвратят такива акции срещу Острова на свободата, и които бяха арестувани и осъдени в САЩ.
- За нас е много важно да засилим движението за освобождаването им. Двама от тях вече са на свобода и са у дома. Трима обаче остават в затвора в САЩ, и то след като са прекарали 16 г. зад решетките. Много е важно да покажем истинската личност на тези мъже. Те издържаха изключително тежки моменти в името на своята родина. Седемнадесет месеца те бяха държани в пълна изолация, в т. нар. дупки, и им беше предложено да ги пуснат на свобода, при условие че се признаят за шпиони. За да разберете какво означават за Куба тези петима младежи, трябва да знаете, че в страната ни има над 3000 загинали и 2000 осакатени хора вследствие на терористична дейност. Имаше случай, когато в Куба беше вкарана и тежка болест - денге, тогава починаха 101 кубински деца. Общоизвестен факт е и, че срещу Фидел Кастро бяха извършени 638 опита за атентат. Благодарение обаче на петимата и на стотици други като тях нито един от тези опити не беше успешен, бяха предотвратени и много други такива акции.
Ние сме наясно, че целият съдебен процес срещу петимата всъщност е нелегитимен. Нито едно от обвиненията не беше доказано. Присъдите бяха тежки и несправедливи. Ние настояваме, че процесът беше политически и разрешаването му също трябва да е политическо.
Ето защо натискът в света трябва още повече да се засилва. За нас е от голямо значение солидарността на целия свят, в това число и от България.