Път без изход

И март се оказа богат на "санкции". Още в началото на този месец президентът на САЩ Барак Обама не само удължи санкциите срещу Русия, но и подписа указ за предприемане на подобни мерки срещу високопоставени чиновници от Венецуела. Обвинението бе, че те били виновни за "нарушаване на човешките права". Сред санкционираните са един от командващите армията, шефът на разузнаването, а също така редица други военни. Нещо повече - Вашингтон обвини Каракас, че заплашва националната сигурност на Съединените щати и по отношение на Венецуела започва да действа "извънреден режим". Между другото такъв действа и срещу Русия, която явно също заплашва националната сигурност на САЩ. Венецуела, разбира се, не остана длъжна и спешно отзова своя временно управляващ посолството във Вашингтон за консултации. А президентът Николас Мадуро обвини северноамериканския си колега Обама, че целта му е да свали венецуелското правителство.
Този конфликт е най-сериозният между двете страни, откакто Мадуро оглави Венецуела през 2013 година и обяви, че ще продължи да строи в страната социализъм. Може би именно тук трябва да се търси заплахата за САЩ. А може би в огромната популярност, която има Венецуела в Латинска Америка. Някогашният "заден двор" на Вашингтон от доста години демонстрира пълна независимост от богатия си северен съсед, което няма как да радва вашингтонските ястреби. И сега огромна част от латиноамериканските държави застана в защита на Каракас и призова Обама незабавно да отмени указа си. Всъщност пътят, избран от Белия дом, е без изход. Историята с 50-годишното ембарго срещу Куба го доказа. Това ембарго докара огромни трудности на малката островна държава, но тя устоя на натиска и днес САЩ се принудиха да седнат на масата на преговорите и да търсят начини за сближаване между двете страни. Историята със санкциите едва ли ще бъде по-различна. Лошото е, че на планетата ни ден след ден се откриват нови линии на фронтовете на студената война на ХХI век.