Как в Сицилия печелят пари

Най-големият остров в Средиземно море - Сицилия, има площ 26 хил. кв. км и се населява от 5 млн. души. Годишно той се посещава от 1,2 млн. чуждестранни туристи. По решение на автономното правителство всеки от тях заплаща градска такса от 1,8 евро на ден. Парите се удържат от хотелиерите и се превеждат на общините. Така се формира сума от 2,2 млн. евро, която се използва за поддържане на инфраструктурата на селищата.
За пътуване по магистралите на всеки 50 км се заплаща такса от 2 евро както от местните жители, така и от чужденците. По този начин годишно се събират средно по 380 млн. евро, които се използват за поддържане на магистралите. На всеки пункт има по няколко служители, които работят на смени денонощно. Около тях са разкрити заведения и магазини.
Чужденците над 70-годишна възраст плащат задължителна лична здравна осигуровка по 9 евро на ден. Така се формира сума от около 7 млн. евро, която се използва за незнайно какво.
Това е в едър мащаб, но съществува и по-дребен. При посещението ми на острова, по един от маршрутите спряхме на почивка в разкошен парк с много цветя и друга растителност. В него чрез големи табла ни приканваха да посетим близкото ждрело, където се разкривала живописна гледка. Така и така сме дошли, защо да не го видим. Оказа се обаче, че до него се стига само с асансьор и за това се плаща по 5 евро на човек. От един служител узнах, че това място се посещава от около 130 хил. души годишно. Това означава, че постъпленията са 650 хил. евро. Средствата не се отклоняват никъде, а се използват за поддържане на парка, като най-големият разход е за заплати на работещите в него 43 души, на които се осигурява целогодишна заетост. А иначе самото прословуто ждрело не е нищо особено. В България има десетки по-интересни от него.
Друга асансьорна история. Пътят до един от най-реномираните курорти на острова - Таормина, свършва на 70 м надморска височина под него. За да се стигне до града, се ползва асансьор, за който се плаща по 2 евро на човек. Годишно селището се посещава от средно 210 хил. туристи и само от таксата за асансьор се събира приход от 420 хил. евро. В същия град има останки от древен римски амфитеатър. Входът за него е 8 евро. Към 100 хил. души годишно плащат по толкова, за да видят отломки от някога може би внушителното съоръжение, а ако искат да ползват екскурзовод, по още 5 евро. Така се формира приход от близо 1,2 млн. евро, който основно се използва за поддържане на работни места.
Най-голямата забележителност на Сицилия е действащият вулкан Етна. Да отидеш на острова, а да не го видиш отблизо, е все едно да си стигнал до Рим, а да не си видял папата. До самия вулкан, който се издига на 3430 м над морското равнище, достъпът е забранен, но може да се наблюдава непосредствено от съседна височина, от която по въздушна линия разстоянието е 200 м. Асфалтираният път обаче спира на 2000 м надморска височина, въпреки че е можело да бъде прокаран до върха, който е на 2500 м. Защо? Защото това е бизнес. До върха може да се стигне с открит джип-такси за 25 евро и половин час да се гълта прахоляк. Другият вариант е лифт, с който се стига за 20 мин., но това струва 30 евро. Мястото, докъдето достига асфалтираният път, е осеяно със заведения, магазини и подвижни павилиони, в които работят не по-малко от 80 души.
И стигаме до най-дребните подробности за печелене на пари. Във всяка една от многобройните катедрали може да се влезе свободно. Но в повечето от тях има указание, че там се намират музейни сбирки, за които входът е от 6 до 8 евро. По принцип тоалетните в заведенията са общодостъпни и безплатни не само за техните клиенти, но и за всички, които изпитват потребност да ги ползват. В храмовете обаче това не е така. Там има тоалетни зад някоя статуя на светец, но пред нея те причаква служител, който те приканва да си платиш таксата от 50 евроцента. В заведенията на подстъпите към Етна тя дори е 60 евроцента и когато дадеш 1 евро, се оправдават, че нямат дребни да ти върнат ресто. По този начин също се печели и се създават работни места.
На по принцип безплатните паркинги към туристическите обекти има по няколко души със светлоотразителни облекла, които с палка и свирка насочват колите към местата за паркиране и за това искат от шофьорите да им заплащат по 50 евроцента.
Изобщо, сицилианците са го измислили. Може би и ние трябва да се поучим от техния опит. Ето няколко примера в това отношение. Защо да не се прегради ждрелото на река Ерма и който иска до го види, да си плати. Същото се отнася за амфитеатъра в Пловдив, за Побитите камъни край Варна, за могилите в село Стоб и за още много други места. И у нас магистралите трябва да бъдат платени, на първо време за чужденците. Изобщо, има някои неща, които можем да заимстваме по отношение и на начините за печелене на пари, и на разкриването на работни места.