Базите няма да помогнат

През вече далечната 1997-а НАТО и Русия подписаха т.нар. Основополагащ акт за взаимни отношения, сътрудничество и сигурност. С този документ двете страни обявиха, че не се смятат за противници и имат политически ангажимент да си сътрудничат в създаването на дълготраен и всеобхватен мир в Евроатлантическата зона. В Основополагащия акт също така се казва, че НАТО не възнамерява да разполага големи подразделения на териториите на страните от бившия Източен блок. И години наред криво-ляво нещата уж вървяха добре. Седемнадесет години по-късно обаче и НАТО, и Русия явно решиха, че тези отношения май вече не ги устройват. След избухналата криза в Украйна, след неприкритите заплахи от страна на Запада Русия обяви, че до края на годината променя военната си доктрина. На последната си среща на върха Алиансът пък взе решение за създаване на сили за бързо реагиране, а президентът на САЩ Барак Обама обеща да разположи допълнителни американски ВВС в Източна Европа. Трайното разполагане на военни части в Прибалтика обаче едва ли ще донесе на НАТО повече полза от стратегическото партньорство с Русия, което Алиансът явно губи. Всъщност то ще постигне точно обратното - ескалация и влошаване на и без това обтегнатите отношения. И това в момент, в който светът се сблъсква с все по-големи предизвикателства. Тероризмът не просто не е победен, той завладява нови територии. И тук сътрудничеството между Алианса и Русия е просто наложително, ако искаме да постигнем успех. Но след като се обявяваме за врагове и се държим като такива, за обща борба едва ли можем да говорим. Колкото до Украйна - само общите действия на НАТО и Москва биха могли да донесат мир на тази окървавена земя. Може би все пак е време и двете страни да си припомнят Основополагащия договор и да забравят за нови бази, нови войски и нови военни доктрини. След като си създал инструмент за овладяване на кризи, е грехота да не го използваш, когато му е времето.