Алчност

Американски политик изглежда ще изгърми зад решетките, и то задълго, защото решил да се прави на хитрец. Сенаторът и синчето му чрез нечестни игри спечелили цели 220 000 долара само за пет години, гръмнаха американските медии. Възмущението зад Атлантика изглежда съвсем искрено - американците категорично не могат да приемат, че избраният от тях сенатор е работил не в интерес на избирателите си, а за банковата сметка на собствения си син.
У нас пък направо бихме сме изсмели на нещастния сенатор. Че какво са 220 хил. долара, и то за цели пет години?! Това са джобни пари за закуски, биха казали нашите родни политици, които именно от спестени закуски, както помним (пуста памет народна!), станаха милионери. Стига ни да погледнем дори само кметските имения (друга дума едва ли е подходяща за имотите на някои кметове). Нашите съдебни органи обаче реагират едва когато медиите вдигнат истински вой за такива придобивки по време на службата на народа. А тези случаи са безброй. Тъкмо прокуратурата погна кмета на Пазарджик за неговите "селски" къщи и басейни, и гръмна скандалът с хасковския градоначалник. Оказва се, че той успял да построи за времето си на поста имот за 2,5 млн. лв. Че и на въпросите на медиите за придобивките си гневно отговаря: "В колиба ли да живея?!"
Явно човешката алчност не е чужда нито на американския сенатор, нито на българския кмет. Разликата обаче е в това, че там ги хващат, а тук рядко дори ги забелязват. Там ги и осъждат, а тук ги оправдават. Гледаме го от доста години, затова и не вярваме на правосъдието ни. Затова и алчността у нас ще продължава да се вихри...