Чичо Николай

Разказано от Стефан Манолов

Николай Гяуров беше голям приятел с Пенчо Кубадински.
Веднъж бяхме заедно на лов в резиденция "Искър". Беше и генерал Колев, командващ автотракторното стопанство на армията.
Пийнахме повече. Бай Пенчо си беше освободил шофьора. Генерал Колев - и той без кола.
Към полунощ предложих:
- Ще ни кара жена ми.
Бай Пенчо седна отпред да командва как да се кара, а отзад сме ген. Колев, Николай Гяуров и аз.
През целия път генерал Колев викаше на жена ми:
- Полека карай! Ако стане нещо, ще ме уволнят.
Как няма да го уволнят! Шеф на автотракторното стопанство на армията, а е допуснал член на Политбюро и звезда като Гяуров да се возят в запорожец.
Като стигнахме в София, бай Пенчо въздъхна:
- Гледай сега, Стефане, двойна файда. Хем спестихме пари за такси, хем изтрезняхме, докато ни докара жена ти.
Или друг епизод. Прибираме се веднъж с Гяуров от риболов. Пред вилата на една маса стояха жена му - Мирела Френи, доста по-млада от него, и Пенчо Кубадински.
И тя започна:
- Чичо Николай, чичо Николай...
Гяуров се ядоса:
- Гледай бе, собствената ми жена ще ми вика чичо!
По-късно разбрахме, че бай Пенчо, който учел Мирела Френи на български, решил да си направи майтап и обяснил:
- Ако искаш да му кажеш на Николай, че го уважаваш страшно много, ще се обръщаш към него с чичо.


Николай Гяуров и Пенчо Кубадински - ловни другари